Борбата ще бъде тежка, но не е безнадеждна, както изглежда на пръв поглед. Опитът от Виетнам, Афганистан и другаде показва, че при необходимост една малка страна може да се конфронтира с целия свят, ако народът й е готов да се бори за свободата си — тя може да бъде съсипана в една война, но не и победена. Войната не е задължителен елемент при освобождението на поробените, но един народ, държащ на свободата си, трябва винаги да бъде готов и за това. Такива са изпитите на историята и народ, който не ги издържи, загива или деградира до роб, с когото никой не се съобразява.
И след победата, и по време на борбата народът трябва да респектира управниците си. За цялата история на човечеството нито едно правителство в нито една страна през никоя епоха не е направило нищо добро за народа си без натиск отдолу. Всичко, което имат народите от Първия свят, е получено чрез многовековна и често пъти кървава борба срещу управляващите върхушки, а не чрез хленчене и апели за милосърдие.
По-долу е приведена кратка хроника на борбата, която английският народ е водил в продължение на четири века за отстояване на правото си на достоен живот:
1607 — селско въстание против „ограждането“ под лозунга „По-добре мъжествено да умреш, отколкото бавно да загиваш от нищета“;
1640 — Дългият парламент решава, че кралят няма право да го напуска;
1653 — съд и екзекуция на омразния лорд Страфорд; създаване на народна милиция;
1642 — първа гражданска война и победа на парламента;
1648 — втора гражданска война и обявяване на република; съд и екзекуция на Чарлз Първи Стюарт;
1758 — стачка в Ланкшир;
1763 — тъкачите в Лондон започват 10-годишна икономическа борба;
1769 — революционни памфлети, работнически събрания, терор на полицията;
1792 — лондонско кореспондентско дружество на Томас Харди и британски конвент за всеобщо избирателно право, разгонен от полицията;
1795 — 200-хиляден митинг освирква премиера Пит;
1797 — Комитет за защита във флота;
1816 — стачки в Глазгоу, Бирмингам, Нюкясъл, Лондон и стълкновения с полицията;
1819 — масови събрания за демократизация и против хлебния закон, брутално разгонени от полицията;
1824 — разрешено е създаването на трейдюниони;
1829 — опит за създаване на национален профсъюз и репресии от страна на властите;
1830 — възникване на движение на ратаите;
1831 — селски нападения над дворците и замъците;
1832 — избирателна реформа и ликвидиране на „гнилите“ места;
1839 — конвент на чартистките делегати, внасяне на петиция в парламента, отхвърлянето й и репресии срещу чартистите; работническо въстание в Бирмингам;
1840 — създаване на национална чартистка асоциация;
1842 — втора чартистка петиция и отхвърлянето й; политически стачки в Северна Англия;
1848 — чартистки демонстрации вглазгоу и Манчестър („Хляб или революция!“), сблъсквания с полицията и воиската; трета петиция и провалът й;
1858 — стачка на строителите в Лондон за деветчасов работен ден;
1861 — 1865 работниците блокират военната намеса на Англия на страната на южняците в САЩ и подкрепят полското въстание през 1863 г.
1866 — масови демонстрации в Лондон, Бирмингам, Глазгоу, Манчестър… За нов избирателен закон, и победа;
1880 — създаване на работнически кубове, социалдемократическа федерация,
1890 — Социалистическа лига, фабианско дружество, Обединена лига за защита на закона и свободата;
1888 — стачка в тебеширената фабрика;
1889 — успешна стачка в газовата компания в Лондон; успешна стачка на докерите; подем на трейдюнионизма;
1905 — „гладен поход“ в Лондон;
1906 — създаване на Лейбъристката партия;
1908 — стачка на текстилците;
1909 — стачка на корабостроителите;
1911 — ограничаване правата на камарата на лордовете; стачка в лондонското пристанище за повишаване на заплатите; окървавена железничарска стачка;
1912 — стачка на миньорите; обединяване на профсъюзите;
1913 — стачка на трамвайните работници в Дъблин;
1915 — стачки на миньорите в Уелс, Шотландия и създаване на работнически котитети в басейна Клайд;
1917 — стачки в 48 града;
1918 — стачки в Ковънтри, Бирмингам, Ланкшир, Уелс…; избирателна реформа;
1919 — Войнишки въстания във Фолтон, Дувър и експедиционните корпуси в Русия и Франция; демонстрации в полза на Русия; железничарска стачка;