В тази посока битуват изрази и словосъчетания, предимно от руски произход, механично и малограмотно присадени в българския език. Такива са:
В тази връзка — Във връзка с (това)
По сравнение с — В сравнение с
Това ме устройва — това ми е удобно (изгодно)
Вземам се в ръце — овладявам се
(поради) отсъствие на — (поради) липса на
До-(военен, революционен) — пред-(военен, революционен)
Навярно правейки се на по-интересни, или от малограмотност, мнозина казват:
Провокативен (фр., срб.) вместо провокационен
Катастрофически (рус.) вместо катастрофален
Гарантиен (рус.) вместо гаранционен
Невежествен (рус.) вместо невеж
Всички приведени примери са взети от предаванията на българската национална телевизия — така говорят журналисти, политици, висши чиновници, учени, бизнесмени… Ако обсегът на изследването се разшири, Констатациите ще бъдат още по-тревожни.
Тук не става дума за някакъв маниакален пуризъм. Чуждите думи и словосъчетания са част от богатството на езика ни, без тях той просто не би могъл да функционира нормално или би се принудил да възприема тромави неологизми като „драсни-пални-клечица“. Езиковата практика показва, че „атракция“ не може да бъде заменена адекватно с „ефектен номер“; „компенсирам“ не съвпада напълно с „уравновесявам“; „рехабилитирам“ не е тъждествена с „възстановявам“; „ажустирам“ включва в себе си „сглобявам“ и „пасвам“; „варирам“ има по-специфично значение от „изменям“; „вулгаризирам“ не е тъждествено на „опростявам“.
Езикът се „обогатява“ и от словотворчеството на малограмотни началства. През 60-те години в употреба влязоха новоизлюпените думи „отпочвам“ (вместо „започвам“) и „подсигурявам“ (вместо „осигурявам“). Първата дума се по-загуби и днес я използват само най-закостенелите провинциални функционери. В замяна на това „подсигурявам“ напълно
Е изместила „осигурявам“; можете да я срещнете в говора на българи с различно обществено положение и образование, в медиите, в официалните документи и дори… В художестбена-та литература (как Ви звучи „обществени подсигуровки“?).
Особено катастрофално е положението с т.нар. Якане. И „учени“, и „прости“, заменят „я“ с „е“ и обратно, без да се съобразяват с каквито и да било правила. От всички страни можете да чуете „голями“, „бяли“, „Желязен“, „изневяри“… Звучи като реч на селянин, който, превъзмогваики местния си диалект, се опитва да говори „по градски“. Повечето хора не се дразнят от произволното якане, понеже в детска възраст у тях не е изграден усет към правилния говор — навярно в зряла възраст такъв усет се придобива трудно. Предложението да се възстановят буквата „-Ь“ („е двойно“) и дори целият стар правопис, е нерационално — преобладаващата част от българите биха се оказали изведнъж неграмотни. Освен това [???] не е панацея за правилно якане — с [???] се пишат много думи, които днес се изговарят и пишат с „е“ (вькъ, човъкъ, лъкъ, пьвецъ, вьнецъ…), и би се получило по-голямо объркване.
Изнесеното дотук засяга фонетиката и морфологията на езика ни. Още по-трагично е положението в синтактично отношение. Нерядко може да се чуе изявени политици с ап-ломб да изричат мъдрости от рода на „ПЕНСИИТЕ на пенсионерите ние ГИ мислим(Е) често“, а интервюиращите ги журналисти да питат „професионално“ „ПЕНСИИТЕ скоро ще ГИ разглеждате ли?“ Изреченията могат да бъдат построени по различен начин, например: „(Ние) често мислим за пенсиите на…“, „скоро ли ще обсъждате (размера на) пенсиите?“ може, но рядко става. Явно никой никога не е обръщал внимание на днешните политици и журналисти върху право-говора и съставянето на изречения.
Понякога в стремежа си да приказват „по купешки“, важни персони говорят за „Кредит на доверие“. Тъй като „Кредит“ означава „доверие“, тавтологията води до безсмислица. Обаче, пусната веднъж, безсмислицата се задържа до появата на следващия неологизъм.
Изложеното дотук представлява сбор от констатации. Нека се опитаме на навлезем в проблема и да видим има ли изход от положението.
Как се „прави“ езикът?
В цял свят и винаги езикът се „прави“ на улицата. „Улицата“ (предимно) въвежда в употреба и създава нови думи и „не-възможни“ изрази като „Аз ми се струва, че…“ (вместо „На мен ми се струва, че…“). Последният израз е разпространен сред преобладаващата част от българите, въпреки че мнозина съзнават неговата абсурдност. Може би в близките десетилетия тази малограмотна ерес ще бъде „узаконена“ и българският ще стане първият индоевропейски език, изхвърлящ падежите даже от местоименната си система.