Основното ударение пада върху училищата — те не трябва да издават дипломи на ученици, които не могат да говорят на правилен български език; става дума най-вече за ПРАВОГОВО-РА, понеже мнозина се справят с правописа, а неправилното говорене е масово. И веднага възниква въпросът: а откъде ще се вземат учители по български език, знаещи български език? Авторът на тези редове няма отговор. Нека се произнесат специалистите, знаещи български!
Резултатите от подобни мерки биха се проявили след 15–30 години. А дотогава? Най-просто като идея е радикалното решаване на въпроса: УСТЕН ИЗПИТ ПО ПРАВОГОВОР на бсички длъжностни лица, имащи контакти с широката публика, Като се започне от най-високите държавни нива; неиздържалият изпита се обявява за „неправоспособен“ за депутат, министър, Кмет, учител, Журналист… С всички произтичащи последици. Почти сигурно е, че осъществяването на подобна идея ще се натъкне на саботаж — нали решение за въвеждане на „езиков ценз“ ще трябва да вземат пак хора, „незнаещи“ български език!
В момента повдигнатия тук въпрос дори не се обсъжда. А само обсъждане — тържествено, с много участници и никакви последици — няма да помогне. Нужни са конкретни дела, и то веднага. Впрочем защо това да не бъде задача на Института по български език при БАН и многобройните педагогически институти?…
Кардиналното „изправяне“ на говоримия български език няма да излекува нито една от Кървящите рани на умиращата ни родина, но без това тя просто ще умре — НЯМА ЛИ ЕЗИК — НЯМА НАЦИЯ, а само етнос, бавно разтварящ се в други нации.
Обективни проблеми на човечеството
Преобладаващата част от писанията на автора са насочени против мафиотските структури по света и у нас, били те „официални“ (включително държавни) или полулегални. Атакува се тяхната злонамереност спрямо народа в полза на управляващия (мафиотски) елит. Но дори да нямаше мафии, дори демокрацията да работеше като часовник и никой да не саботираше правилното й функциониране, воден от Користни подбуди, човечеството пак би се изправило (и вече се е изправило!) Пред проблеми, които засега не са намерили приемливи решения.
Това са вътрешни недостатъци на капитализма, с който се отъждествява демокрацияпга, според вижданията на Александър Кинг, Бертранд Шнайдер, Лоуренс Питър, Раймонд Хъл, Роберт Хайлбронер, Лестер Тароу, франсис фукуяма, Зби-гнев бжежински, Уйлям джеймс, никола николов, Рихард Вагнер, Лудвиг Ерхардт, Даниел Бел, джон лукач, Ж. Елюл, Херберт Кан, Р. С. Коен, Луис Мемфорд, хенрик сколимобски, Алвин (и Хайди) Тофлер, Ж. М. Фери, А. Етциони, ДЖ. Дайзард, Ф. Джордж, Дж. Мартин, Ален Турен и др. Те анализират капиталистическото общество от позициите на капитализма, т.е. Приемат, че не съществува по-съвършена обществено-икономическа система. Равносметката от тези анализи би трябвало да бъде значително по-тревожна от изводите, до които достигат посочените автори.
Икономиката
Извод, който почти никой не оспорва, е, че пазарната икономика, сама по себе си, не решава основните социални проблеми и въобще не се „интересува“ от тях. Неин предмет е движението на капиталите с оглед извличане на максимална печалба. Това е икономика заради самата икономика (за печалба), в която човекът участвува като наемен работник или купувач, а останалите аспекти от битието му не се вземат под внимание. Дори ако липсват Користни извращения, породени от частни интереси, не се постига желаният баланс на интересите на всички слоеве от обществото, както е заложено в първообраза на теоретиците Смит, Кейнс, Фридман и други. Това е естествено: сложният обществен организъм не може да се регулира само чрез един параметър (стимул) — печалбата.
В течение на предишните два века промишленият капитал в Англия решително доминира над финансовия, т.е. Ударението е поставено върху производството на блага. Това е осигурило икономическо надмощие на страната над основния й съперник франция, Където положението е било обратното (Франция се развива като „лихвар“ на Европа). Подобно е положението в САЩ, Япония и другите развити страни преди войната.
Днес финансовият капитал е абсолютен господар на световната икономика. Основните печалби идват от борсовите операции. Играейки на борсата, човек или група от хора могат да натрупат състояние, без да произведат никаква стока (услуга) и дори без да я преместят от едно място на друго. В България това се проявява във възникването на неимоверно голям брой банки (80 през 1993 г., два пъти повече от банките 8 Швейцария), а на по-ниско ниво — в създаването на широка прослойка от прекупвачи.