Тук не се атакува банковото дело въобще, а пропорциите между банковия и промишления капитал. Критикува се положението, че банките, застрахователните компании, борсите и другите финансови институции от скромен посредник между производителите, и в по-ново време — организатор на икономиката, се превръщат в пълновластен господар на обществото. Тяхната дейност става самоцелна и води до ограбване на широки слоеве от населението, а в международен мащаб — до ограбване на народите от Третия свят. Тази спекулативна дейност, изгодна за управляващите елити, довежда до ико-номическа безизходица и цената й ще бъде заплатена от цялото човечество.
Известно е, че капитализмът не може да съществува без икономически кризи. Политикономистите ги обозначават с по-невинното название „спадове“ (депресии); след депресията следва „оживление“ (подем) в икономиката, след това циклите се повтарят. Внушават ни, че това е нормалното състояние на нещата, и че благодарение на спадовете и подемите се осъществява развитието на производителните сили и на икономиката като цяло. Въпреки това елитите правят отчаяни усилия за избягване на кризите чрез държавно регулиране и дори чрез планиране (не социалистическо, с твърдо „заковани“ планови икономически показатели, а чрез прогнозирани очаквания). Управляващите елити се безпокоят не толкова за съдбата на населението, колкото от намаляването на печалбите (и от евентуални банкрути) по време на депресиите.
В наши дни Вече не съществува механично редуване на спадове и подеми, а се появява нова и опасна тенденция: при оживлението след всяка депресия безработицата не спада до нивото на предишното оживление, а се акумулира към вече натрупаната от по-рано липса на трудова заетост. Поради това в страните от Първия свят процентът на безработните често надхвърля Критичната, според икономистите, граница от 8-13%. Това са „излишни“ за обществото хора, Живеещи от социални помощи.
Пазарната икономика, в сегашния й вид, унищожава природната среда, за която е създаден човекът. Екологичните въпроси могат да бъдат предмет на отделно изследване, а тук проблемите само се отбелязват. Да се произвежда чисто, означава да се произвежда по-скъпо, а това влиза в противоречие с основната цел на капитализма — печалбата. Освен това съществуват химически продукти (торове, препарати за растителна защита, фреони…), чрез които производителите им като че ли са си поставили за цел да унищожат нормалната околна среда. Вредата от тяхното предозиране е добре известна на специалистите, но жаждата за печалба е толкова голяма, че никакъв здрав разум не е в състояние да спре печалбарите, след като властта е у тях. За важността на екологията се пишат книги и статии, устройват се форуми на всякакво равнище, организират се екологични движения, създават се специални министерства… И въпреки това осъществените природозащитни мероприятия са много по-малко от извършените поразии. Прогнозите сочат, че в началото на XXI век ще се разрази екологична катастрофа, но не силните на деня се стряскат — нормално за общество, „оразмерено“ само чрез печалбата.
Големи надежди се възлагаха на науката. Тя до голяма степен ги оправда: в продължение на три века осигуряваше неспирен технически прогрес на обществото, през втората половина на XX век извърши научно-техническата революция, а сега подготвя „третата (информационна) вълна“. Превърнала се в непосредствена производителна сила, науката все повече определя посоката на развитие на човечеството.
Същевременно все повече нарастват тревожните тенденции в самата наука, които все повече се превръщат в определящи фактори. В стремежа си да „масовизират“ науката и да извлекат по-големи „дивиденти“ от нея, управляващите елити създават огромни научноизследователски структури, в които освен учени нахлуват огромни пълчища от псевдоучени. Поради престижността на професията и често нелошото заплащане науката от призвание на малцина любознателни хора, запалени с „искрата божия“, все повече се превръща в солидна кариера и добър поминък за лица, които нямат собствени капитали, за да станат бизнесмени. Научните институти все повече се превръщат в бюрократични тромави институции. За да се издигнеш в йерархията им, не е необходимо да създадеш теория на относителността или на свръхпроводимостта, нито пък да разгадаеш молекулата на ДНК — издигането ти може да стане по „Каналния ред“, както това се извършва с един чиновник или офицер. В съвременните джунгли на наука-та трудно би се изявил един Галилей, Нютон, Айнщайн, Менделеев, Пастьор или Капица… Съвременната наука обслужва бизнеса, а типичният учен има манталитета на бизнесмен, а не на запален откривател на неизвестното.