Сегашните научни Конгреси, симпозиуми и други форуми все повече се превръщат във формални протоколни мероприятия, без задълбочени дискусии, но с доминираща търговска насоченост, и все по-често придобиват характера на увеселителни туристически воаяжи. Естествено, и тук духът на бизнеса доминира и дори диктува правилата на играта.
При такова състояние на нещата учените са не интелигенти, които се чувстват отговорни за съдбата на обществото, а наемни работници или съдружници във „фирмата“ в зависимост от мястото им в йерархията. САМАТА НАУКА НЕ Е КОРЕКТИВ НА НЕДЪЗИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, А СЛУГИНЯ НА БИЗНЕСА, КОЯТО ИЗПЪЛНЯВА ВЪЗЛОЖЕНИТЕ Й ПОРЪЧКИ. Тук няма злонамерено унищожаване на науката от страна на управляващите елити чрез масовизиране, бюрократизирани и Комерсиализиране — неблагополучията се дължат на „духа на времето“, създаден от същите тези елити.
В продължение на повече от два века в икономиката на западния свят — Къде в чист вид, Къде с намесата на държава-та — е господствал либерализмът: пазарът, на основата на свободната конкуренция, е имал последната дума като стимулатор за развитието и регулатор на обществените отношения. Днес гигантските международни Компании правят конкурен-цията доста илюзорна: те си разпределят световните пазари и оставят твърде малко място за „дребосъците“, опитващи се да им съперничат. Чрез своето лоби влияят върху правителствата и дори ги назначават (споразумяват се помежду си за това). „Поръчват“ си нужните им закони в различни страни. Могат да си го позволят, понеже всяка от първите триста международни Компании е икономически по-мощна от коя да е страна в света с изключение на САЩ.
Но това е недостатъчно за „Китовете“ на световната икономика. За да се осигурят от всички страни, ТЕ ДЕЙСТВАТ СЪВМЕСТНО С ПРЕСТЪПНИЯ СВЯТ и често сами създават престъпни организации. По този начин сферата за извличане на печалби се разширява (незаконните сделки са най-доходоносни), непрекъснато се извършва преливане на капитали от нелегалния бизнес в легалния и обратно (т.нар. Пране на мръсни пари) и последното вече е РУТИННА ПРОЦЕДУРА. Това е възможно, понеже „Китовете“ Контролират всички институции на държавата.
Характерна особеност на днешния капитализъм е, че КАПИТАЛИТЕ във все по-голяма степен СТАВАТ АНОНИМНИ. Някогашните еднолични капиталисти и семейни фирми са на изчезване. В наши дни различните Компании проникват една в друга чрез купуване на акции, дъщерни фирми, холдинги, временни и постоянни обединения… По такъв сложен начин, че дори данъчните служби трудно проследяват заплетените им връ-зки; все по-често свръхбогаташите не знаят точния размер на богатствата си, пръснати из различни икономически структури, затова се задоволяват с приблизителната оценка на експертите си. Така З А ШИРОКАТА ПУБЛИКА ОСТАВА НЕИЗВЕСТНО ТОЧНО КОИ ЛИЦА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯТА, СЪДБОНОСНИ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Това буди асоциации с представата за някаква невидима империя, разпростряла властта си върху цялата планета и неконтролирана от никого.
Описаното тук в най-общи линии съответства на победоносно шестващия по света АМЕРИКАНСКИ МАФИОТСКИ МОДЕЛ на либерализма, Капитализма, демокрацията — Както ви харесва. В Крайна сметка днес етикетът „либерализъм“ помага на свръхбогаташите да избегнат Контрола на обществото и държавата.
Някогашните и сегашните империалистически държави (САЩ, СССР, Великобритания…) Са създали ОГРОМНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ — ЦРУ, КГБ, МИ 5 и МИ 6… Когато тези служби станат достатъчно големи, започват да работят само за себе си и сътрудничат на държавата си само ако интересите на двете институции съвпадат. Това са рако-ви образувания в телата на държавите, които Контролират правителствата (правителствата всъщност са техни заложници) и при необходимост ги свалят (Кенеди в САЩ, Горбачов в СССР…). Разбира се, централите никога не действат срещу свръхбогатите, чиито интереси обслужват. Те работят в тясно сътрудничество с организираната престъпност, Като си дават вид, че се борят с нея. Това отново потвърждава тезата, че не може да има организирана престъпност, ако тя не се покровителства от структурите на реалната легална власт — без такава протекция мафиите биха се превърнали в обикновени банди с ниска ефективност и лесно могат да бъдат унищожени. На всичко отгоре, гигантските шпионстси централи поразяват с ниската си ефективност. Те непрекъснато се „издънват“ както с прогнозите си, така и с оперативната си информация (разпадането на социалистическия лагер, войната в Залива…).