Тъй като се въвежда по изкуствен начин, частният капитализъм в България започва структурирането си „отзад напред“ — първо се създават мафиотските образувания на организираната престъпност, силно стимулирани от държавните институции и всички големи партии. Така се осигурява бързо прехвърляне на собствеността от държавата в ръцете на новите капиталисти, набрани измежду висшата и средната номенклатура на реалния социализъм; Казано направо, това е брутално ограбване на обществото, непрекъснато сплашвано от мафията и манипулирано от медиите. И у нас се спазва анонимността на капитала — широката публика не знае кои са действителните собственици на „Мултигруп“, „Трон“, Първа частна банка и други икономически групировки, но е ясно, че не са Илия Павлов, Красимир Стойчев, Валентин Моллов и други подставени лица; дори ако някой реши да е против явен грабеж, той не знае кои лица да атакува. Когато въпросът със собствеността бъде решен окончателно, навярно ще се обособи легален бизнес с благородна фасада и „нелегална“ организирана престъпност, която извършва мръсните (най-доходоносни!) Сделки и която никой „не може“ да унищожи. В момента либерализмът не може да се приложи в чист вид, понеже в условията на формално държавна собственост държавата и обществото биха се разпаднали в по-голяма степен от желаната и процесът на нелегално приватизиране би станал неуправляем. Вижда се, че в България „се внедрява“ американският мафиотски модел на „демокрацията“.
Човекът от Първия свят
Условията на живот в Първия свят създават едноизмерен човек, ориентиран само към богатството. Всички други компоненти на човешкото битие избледняват и постепенно се разтварят в стремежа към забогатяване. Наистина, досегашните съставки на културата не изчезват, те се превръщат в професии на тънка прослойка от хора, в техен бизнес. Професионалистите, свързани с икономиката, обслужват печалбите на богатите, а артистите творят за хората от собствения си тесен Кръг и за група от богати сноби.
Някога Дмитрий Менделеев, гениален химик, оставил следи в науката, свободно се е ориентирал в световната литература, музика, архитектура, изобразително изкуство, естест-вознание и е владеел основните европейски живи и мъртви езици. Друг химик и лекар, Александър Бородин, се изявява като голям композитор. При това и двамата се смятат не за енциклопедисти (през XIX век това вече е невъзможно!), а само за нормално образовани хора. Днес такива интелигенти не съществуват. Доминират тесните специалисти, толкова тесни, че един познавач на хардрока отказва да се изкаже върху творба в стил стедирок. Този специалист е учудващо неосведомен относно области, близки до професията му, а за по-отдалечените няма и смътна представа. Един такъв жив Компютър музикант или философ по снобски се гордее, че не помни Питагоровата теорема, а математикът или инженерът с мъка скри-ват досадата си от музиката на Вагнер или чайковски… Срещат се американски интелектуалци, които например не са чували за Джордж Гершуин или за Джек Лондон. Така обществото се разпада на общности („подобщества“) от музиканти, художници, писатели, лекари, сектанти, шахматисти, аквалан-гисти… Всяка от които се дели на по-тесни „подобщности“. Една такава „подобщност“ има свой „стил“ (мироглед) и свои ценности, Живее в духовна изолация от другите и си е самодостатъчна. Връзките й с „другите“ са само икономически. Някои апологети на американската демокрация виждат в тази културна „парцелизация“ олицетворение на плуралистична свобода. Всъщност това е преди всичко разпадане на националната култура, а оттук и на нацията и обществото.
Някога оперите на Верди са били слушани, припявани и тананикани и от „учени“, и от „прости“ — те са завладявали цяла Италия и са били част от културата на народа (и не само на италианския!); можел е да им съперничи само фолклорът. Някога децата са израствали с народни приказки и песни, по-Късно са опознавали националната литература и история и това е оставяло дълбоки следи в съзнанието им завинаги. Днешните деца още от предучилищна възраст попиват оглушителния шум на модните естрадни състави и той заменя цялата култура на човечеството. Оформят се тинейджърски мирогледи — „тейк дет“ или „Ийст севънтийн“, Които заменят вся-какви други възгледи за света. Значителна част от български-те средношколци-отличници не са сигурни кои са Паисий, Раковски, Левски (!)… И не са чували нищо за Ромео и Жулиета, Ана Каренина, Капитан Немо…