Новият световен ред
Когато се заговори за нов ред, у по-старите хора възникват асоциации с новия ред на Хитлер (нойе орднунг) и Мусолини (нуово ордине). Когато Хитлер завоюваше света, „след първия танк вървяха Дойче банк и Дрезднер банк“. Днес апостоли на новия световен ред са Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ).
Разбира се, официалната пропаганда не прави никакви връзки между Хитлеровия и сегашния нов ред. Канонизираната версия е, че чрез неолибералната пазарна икономика ще се създаде здраво народно стопанство и оттук ще настъпи благоденствие за всяко общество при пълно зачитане на правата на човека. Чрез съвети и заеми МВФ и СБ бдят отделните страни да се развиват „правилно“. Полезно е да се знае до какви резултати е довел неолиберализмът в някои страни.
БРАЗИЛИЯ е обявена за икономическо чудо. Веднага след военния преврат срещу президента Гуларт през 1963 г. С цел „оздравяване“ на икономиката заплатите са намалени с 25%. Закриват се нерентабилните предприятия и постъпват (главно) американски инвестиции. През 1975 г. Е върхът на икономическото чудо. Тогава 68% от хората се хранят под необходимия жизнен минимум, а 58% от децата са недохранени. Но икономиката носи повече печалби на инвеститорите. През 1980 г. Работят 50% от производствените мощности. Тогава 1% от населението е богато, а 80% са бедни. През 1990 г. Страната се нарежда на 80-то място в света по жизнен стандарт, наравно с Албания, Парагвай и Тайланд. 40% (53 милиона) от бразилците гладуват. 50% от обработваемата земя принадлежи на 1% земевладелци. Използва се трудът на 7 милиона деца роби. Разходите за здравеопазване през 1975 г. Не достигат 1/3 от разходите през 1965 г., а днес са още по-ниски. Образованието е на нивото на Гвинея Бисау и Бангладеш. Но вносът на луксозни стоки е нараснал с 275%, поради което общият внос се е увеличил с 38%. Нарастват обаче инфлацията и Външният дълг.
Такива резки социални Контрасти налагат демокрация-та да бъде поддържана със сила. Терорът на „елита“ е тотален. Мъченията на недостатъчно покорните (включително публичното издевателство над жени и деца пред близките им) е нещо обикновено. Наемните убийци и Военната полиция унищожават Къщите, реколтата и добитъка на селяните (за да бъдат едрите земевладелци монополисти) и убиват синдикалисти, свещеници, адвокати и всеки, който се застъпи за селяните. Т.нар. Ескадрони на смъртта (само в околностите на Рио де Жанейро те са повече от 15) избиват многобройните деца просяци и всеки заподозрян в несъгласие. Синдикалните и селските движения са смазани чрез терор.
ЧИЛИ също е обявено за икономическо чудо. След преврата, извършен от Пиночет срещу Алиенде през 1973 г., и започналия терор стартира „оздравяването“ на икономиката с американски съветници и инвестиции. През 1980 г. Брутният национален продукт (БНП) достига БНП от 1973 г., и всъщност това е чудото. Печалбите на инвеститорите устойчиво нарастват. 20% от най-богатите консумират с 15% повече от преди, а 20% от най-бедните — с 30% по-малко. Бедни стават 44,4% от населението (29% през 1970 г.). През 1980 г. Безработицата е равна на безработицата от 1960 г. За здравеопазване се изразходват половината от сумите, изразходвани през 1973 г.; в замяна на това се откриват луксозни клиники за богатите. Сантяго е обявен за най-мръсния град. Висшето образование става платено.
БОЛИВИЯ е лекувана от харвардския икономист Джефри Сакс. И тук се извършва закриване на нерентабилните предприятия и смяна на земеделските култури; армията и специално обучени в САЩ терористи налагат на селяните да отглеждат кока. Вследствие на това се налага внос на храни от САЩ, а 2/3 от експортните доходи са от кокаин. През 1991 г. БНП е равен на 3/4 от БНП през 1980 г., а 30% от износа отиват за погасяване на външния дълг. Останалата част (около З милиарда долара) „елитът“ си поделя и внася парите в американски банки. Над 50% от децата са недохранени. Ширят се безработицата, престъпността, наркоманията, прането на мръсни пари…
ГВАТЕМАЛА няма претенции за икономическо чудо, макар че е под Контрола на МВФ и СБ. След преврата през 1954 г. Тук фактически се води непрекъсната гражданска война. Превратът започва с избиването на 8 хиляди селяни, а досега убитите са над 200 хиляди. Това е геноцид с одобрението на САЩ, които смятат режима за демократичен. Сегашният диктатор демократ генерал Грамахо е горд с постиженията си: „…сега убиваме само 30% от населението, а преди 100%.“ Унищо-жават се горите като аштшартизанска мярка. Тероризмът във всичките му измерения е нещо обикновено.
Естествено, икономическите „успехи“ на неолиберализма са налице: 87% бедност (през 1980 г. — 79%), 250 хиляди сираци, 72% от населението не се храни редовно, 2% от жителите владеят 70% от земята, 6 милиона са лишени отлекарски грижи, 3,6 милиона са без вода… 2,5 милиона деца (при население 9 милиона) са напуснали училище и са се отдали на престъпност, наркомания, проституция… Чужденците инвестират в производството на храни, които се търсят на американския пазар, а храни за гватемалците се внасят от САЩ. Както и преди, полицията си знае работата — само за първото полугодие на 1992 г. Архиепископството е регистрирало повече от 399 убийства на непослушни граждани.