НИКАРАГУА може да се похвали с бързи успехи. След изборната победа на Виолета Чаморо над Даниел Ортега през 1989 г., с помощта на САЩ демокрацията възтържествува и постъпиха чужди инвестиции. В резултат на оздравяването на икономиката от 3800 дребни предприятия оцеляха 2500. Безработицата надхвърля 50%, за 1991 г. Доходите се изравниха с тези от 1945 г., а заплатите са 13% от тези през 1980 г. В замяна се появиха луксозни магазини, страната стана един от центровете на наркотрафика и наркоманията (Които преди 1989 г. Бяха изчезнали), разрасна се проституцията (80% от проститутките, 8 т.ч. Деца, са навлезли в занаята след 1989 г.)… По време на сандинисткото правителство тук успешно беше изпробвана нова американска тактика — да се наложи на населението безкрайна смъртоносна война, докато то се умори и само пожелае ново правителство.
АРЖЕНТИНА също спада към икономическите чудеса. Под Контрола на МВФ и СБ там започна закриване на предприятия и постъпиха чужди (американски) инвестиции, които ориентираха икономиката към износ и разрушиха вътрешния пазар. Частното богатство нарасна, а държавата отслабна и затъна в Корупция. Увеличиха се бидонвилите, а рязко се съкратиха разходите за здравеопазване, образование и социални помощи. Оздравената икономика доведе до 40% безработица.
В Буенос Айрес 60% от 12-милионното население живее без Канализация.
ВЕНЕЦУЕЛА — и тя е икономическо чудо. През 1991 г. Икономиката, следвайки общия сценарий с МВФ, СБ и чужди инвестиции, регистрира ръст от 9,2%. Това става при намаляване на доходите с 55% 6 сравнение с 1988 г., заплати на равнище 44,3% от тези през 1987 г., 35% недохранени деца (11% през 1984 г.) И Когато само 57% от населението яде повече от един път на ден. Т.е. Икономиката, сама по себе си, е добре, а населението — зле.
МЕКСИКО — при упорито прилагане на неолибералната доктрина, съумява да натрупа значителен външен дълг и бюджетен дефицит. През 80-те години заплатите спадат с 60%, тарифната ставка днес е 0,45 долара за час вместо предишната 1,38 долара за час. Безработицата стремглаво расте и повечето мексиканци са на път да се окажат излишни. Естествено, социалното напрежение се сдържа с широко използване на армията и полицията, с ескадрони на смъртта, мъчения и убийства.
ХОНДУРАС — достатъчно е да каже, че 2/3 от населението е безработно.
Биха могли да се изброят много страни, Жертви на неолиберализма и Контролирани от МВФ и СБ, и резултатите ще бъдат сходни. Това са всички държави в латинска Америка и Африка (без ЮАР) и голяма част от азиатските. Даже развита страна като Австралия в продължение на няколко години ежегодно намалява националния си доход с 5%, откакто управляващите я лейбъристи възприеха неолиберализма и оставиха пазарната стихия без държавен Контрол.
Дали наистина управниците на Запада разоряват икономиките на различни страни от глупост и Късогледство? Глупостта е невъзможна дори теоретично: опитът еднозначно показва, че всички страни с чисто неолиберална икономика вървят към икономическа и социална безизходица. Даже един глупав човек би го забелязал. Тогава?
Отговор дава американският политик Джордж Кенан: „ако искаме да запазим разликата между нашето богатство и бедността на другите, трябва да отхвърлим «идеалистическите лозунги» и да се борим за «чистите и прости схващания на властта». Ако множеството от негодници (това са трудещите се и народите от Третия свят — б.а.) Се опитва да направи това, трябва да го накараме да се върне в редицата със сила…; в Третия свят често чистото насилие е достатъчно“.
Как така? А Къде отиват международните общности и хуманни декларации? Оказва се, според американския публицист Хейс, че „американските ръководители се противопоставят на значителните планове за индустриализация в Третия свят и отхвърлят програмите за външна помощ върху държавни заеми за създаване на икономически ръст“. Те дават предпочитание на „меркантилния подход“, Който интегрира икономи-Ките на Третия свят „в система за свободна търговия под американско доминиране“.
През 1992 г. Целите се формулират съвсем ясно: САЩ трябва да бъдат световна сила монополно; „новият ред“ ще бъде такъв, какъвто го определи Вашингтон; промишлените нации не бива да оспорват американското ръководство или да се опитват да изменят реда; не бива да има независима европейска система за сигурност — това трябва да бъде само НАТО, доминиран от САЩ; САЩ ще определят какво е „несправедливост“ и какво трябва да се Коригира. Според американския икономически наблюдател Стивън Рейб „ролята на Третия свят е да продава суровини и да поглъща излишъците от американски капитали“. С допълнение: „евтини суровини“. Стратегическа цел е ДА СЕ ОСИГУРЯТ ПЕЧАЛБИТЕ НА АМЕРИКАНСКИТЕ ИНВЕСТИЦИИ В ЧУЖБИНА (документ ПSC 5432/1 на Съвета за национална сигурност). Всичко друго е несъществено и обслужва тази цел. Това става най-лесно, ако възможно най-голям брой страни (в идеалния случай всички останали) се превърнат в Трети свят. Другите западни държави се присъединяват към тази доктрина с правото на младши партньори.