За осъществяването на целта трябва да се създаде фактическо световно правителство, откъснато от народните стремежи, което да направи световните човешки и материални ресурси достъпни без ограничения за мултинационалните Компании и банки (според някои оценки днес те владеят 20-50% от световната търговия), Които да Контролират системата в световен мащаб. Правителствата на държавите от Третия свят трябва да бъдат полиция на САЩ, насочена срещу управляваните от тях народи при използване на ресурсите им.
А как стои въпросът с неолиберализма в самия Първи свят? Не съсипва ли той икономиките на развитите страни? Не ги съсипва, защото там никога не се прилага неолиберализъм. Там правителствата Контролират пазарите и оказват финансова помощ на застрашените Компании (на „Крайслер“ в САЩ, на металургията във франция, на автомобилната промишленост в Англия…) И не допускат фалита им. Всички високотехнологични производства съществуват благодарение на държавни дотации, Като дотациите идват от обществения сектор, а печалбите отиват в частни лица.
НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН САМО ЗА ТРЕТИЯ СВЯТ. Неговата роля е да съсипе икономиките на тези страни или поне да попречи на развитието им, да ги направи зависими от Запада доставчици на евтини суровини и работна ръка. Това се прави под претекст за „стабилизиране“ и „оздравяване“ на икономиките им. Започва се със закриване на нерентабилните предприятия. За нерентабилни се считат предприятията, чиято продукция не се търси на Запад, макар и да намира добър пласмент 8 собствената страна. Представете си български завод, който през 1985 г. Произвежда обувки по 15 лева чифта (при средна заплата 205 лева); обувките са малко по-нискокачествени от италианските и не се продават добре на Запад, но българите ги купуват охотно; заводът се обявява за нерентабилен и се закрива, а пазарът се наводнява с италиански обувки по 200 лева (колкото една месечна заплата), недостъпни за повечето купувачи. Ако заводът се намира в страна от Първия свят, правителството ще се намеси финансово, ще се внедрят нови технологии, Качеството ще се подобри и заводът няма да бъде закрит.
По подобен начин се постъпва със селското стопанство. То се преустройва за производство за износ (това, което се търси на Запад), а местният пазар, дезорганизиран от преобразуванията, се задоволява с внос от Запада. Разбира се, западните страни не разоряват селското си стопанство, а го дотират.
Според икономиста Джеймс Морган „изграждането на новата световна система е оркестрирано от 7-те най-развити страни, МВФ, СБ, ГАТГ“, благодарение на „система за непряко управление, което допуска интегрирането на ръководи-телите на развиващите се страни в мрежа от нова ръководна класа“; „доказателство за лицемерието на богатите нации е тяхното изискване за отваряне на пазарите в Третия свят тогава, Когато те затварят своите“ (чрез и без мита — б.а.)… „По този начин бедните ежегодно прехвърлят в Касите на богатите повече от 21 милиарда долара“; „…структурните преобразования, наложени от мвф и СБ, са били катастрофа за бедната трудова Класа най-малко в 100 страни“. Икономическата комисия на ООН за Африка разкри, че страните, които следват програмите, препоръчани от МВФ, имат процент на прираст, по-нисък от този на страните, които се осланят на обществения сектор, за да отговорят на основните нужди на населението си.
При това положение обществените разходи за образование, здравеопазване, транспорт, библиотеки… Стават излишни (не носят печалба на Запада) и следователно могат да се ограничават или изобщо да не се отпускат. Работещите в тези сектори (в Третия свят) трябва да бъдат ниско платени или да се заменят с по-нискоквалифицирани служители.