В Източна Европа се изпробва либерализмът, грижливо избягван от развитите страни, но прилаган в Третия свят с разрушителен ефект под настойничеството на Запада. На народа е отредена ролята да спазва реда, а не да се бърка в него. Мвф следи сценарият да се изпълнява точно и да няма опити за трети път (т.е. Извън сценария). Например на страните от бившия СССР е определено да произвеждат енергия, суровини и земеделски продукти. В случая „демокрацията“ е много полезна, докато служи на Запада за експлоатация и ограбване. При нея старата Класа на привилегированите от комунистическата партия (номенклатурата) ще приеме ролята на елит от Третия свят. Извън формалния й аспект демокрацията е опасност, която трябва да се предотврати. Правата на човека служат само за пропаганда.
Често Западът раздухва митове за икономически чудеса в развиващи се страни като Бразилия, Чили, Венецуела и др. „Под «икономическо чудо» се разбира интегрална съвкупност от Красиви макроикономически статистики, големи печалби на чуждите инвеститори и луксозен живот за местния елит; под сурдинка: и нарастване на мизерията на мнозинството от населението“ (Ноам Чомски). Според този Критерий в България сега се извършва икономическо чудо. Навярно по модела на Хаити.
Извън икономическата принуда, осъществявана от запада пряко или чрез неговите оръдия мвф и СБ, винаги съществува заплаха от организиране на локална война или друг вид пряко насилие. Според Чомски „покорените народи трябва да знаят, че не могат, да се изплъзнат от Контрол в присъствието на господаря си. Иначе не само ще бъдат опустошени чрез експлозия на насилие, но ще продължават да страдат още дълго време, колкото САЩ сметнат за необходимо за удовлетворяване на своите интереси“. Ето защо се променя и характерът на войната. В миналото армията е понасяла удара на про-тивника, а цивилното население е изпитвало само недоимък. Сега войната се води предимно срещу населението, а армията или терористите понасят по-скромни щети. За това говорят 4-те милиона граждани, загинали във Виетнам, 1 милион в Афганистан, 70 хиляди в Чечения и неизвестно колко в латинска Америка, Бурунди, Израел, Ливан…
При всяка система на управление най-трудно се постига подчинението на масите, включително в Първия свят — тук има и едно ограничение: у дома си не бива да избиваш целия народ, защото после няма кого да управляваш и експлоатираш. Все пак „трябва да се Контролират негодниците (т.е. Народа — б.а.) — както идеологически, така и физически — и да им се пречи да се организират и обменят идеи, което е предварително условие за всички Конструктивни мисли и за всякакво социално действие… Целта е трудещите се да се превърнат в толкова глупави и невежи, колкото е възможно това за едно човешко същество… И да се превърнат 8 прости зрители… Да се изгони от ума на негодника всяка идея за вземане в ръцете си на собствената си съдба. Всяка личност трябва да бъде изолирано островче, предназначено да поема пропаганда, и безпомощно пред две враждебни външни сили: държавата и частния сек-тор, които поддържат свещеното право да определят основния характер на обществения живот. Освен това втората сила трябва да остане скрита: нейните права и власт трябва не само да бъдат неоспорими, но и невидими като част от естествения ред на нещата“. Не ви ли напомня на Оруел? Дъг Фрейзър, президент на профсъюза на обединените автоработници, критикува „ръководителите на бизнеса“, че „са решили да започнат едностранна Класова борба — една война против трудещите се, безработните, бедните, малцинствата, децата и старците и даже против много членове на средната Класа в нашето общество“. Подкопаването на солидарността между трудещите се е един аспект на това настъпление. От друга страна, Киното, телевизията и пресата създават впечатлението, че синдикатите са непредставителни маргинални, Корумпирани и антиамерикански организации. Журналистът Джон Хоур отбелязва, че доходите на трудещите се намаляват след началото на 70-те години заедно с намаляването на стачките. „парадокс е, че през 1992 г. САЩ имат слаба икономика, но фирмите имат високи печалби“, Констатира Институтът за икономическа политика. След едно десетилетие рейгъномика „повечето американци работят по-дълго време за по-малка заплата и значително влошена Сигурност“. Това засяга дори притежателите на университетски дипломи. В доклад на Конгреса се отчита, че след средата на 80-те години гладът е нараснал с 50% и засяга 30 милиона души; сред децата под 12 години всяко осмо гладува. За пръв път в модерната история на едно индустриално общество битува общото усещане, че положението няма да се подобри, че няма изход.