Вижда се, че вследствие на превръщането на икономика-та в световна в САЩ се насаждат черти, характерни за Третия свят: някои сектори стават безполезни за нарастване на богатството на привилегированите и затова са занемарени. „ако след десетилетието на рейгъновска лудост към САЩ бъдат приложени нормите на МВФ, те са първостепенен Кандидат за сурови мерки на санкциониране“. Естествено, МВФ няма да наказва своя господар.
И така, онова, което привилегированите в САЩ подготвят за другите, рикошира и върху самите тях. Но управляващите явно не са обезпокоени. Клод Мейр от ЦРУ иска задълбочаване на потисничеството: „Трябва да се откаже правото на стачка… Гражданите на Съединените щати трябва да свикнат с всеприсъствието на могъщата тайна полиция…“ Това вече би бил тоталитаризъм в чист вид. Сега е маскиран като демокрация.
Фактът, че САЩ и целият Запад сами подготвят своя залез, не може да бъде повод за нашето злорадство. В момента на рухването си те ще повлекат след себе си целия свят.
Съвременният капитализъм, олицетворение на демокрацията, преживява дълбока криза. Част от нерешените проблеми са вътрешно присъщи на тази обществена система, т.е. Те са обективни. Друга част, плод на ненаситната алчност за печалба на всяка цена, са създадени преднамерено и злонамерено за страните от Третия свят. Тъкмо за последните се говори тук. Икономическата Картина се оказва доста по-различна от митовете, които официалната пропаганда безспирно набива в главите на хората.
Не е възможно българските управници да не са чули нищо за написаното тук, т.е. За Новия световен ред. Те добре знаят, че изпращат България в Третия свят, но обричат народа ни на деградация и страдания, за да си осигурят лични позиции на компрадорски елит (надзиратели на робите), служещ на Запада. А народът ни търпи това.
Когато човек посети западна страна, той е силно впечатлен от високия (в сравнение с България) Жизнен стандарт, от Красивите сгради, паркове, магазини, театри… И от цялата подреденост на живота. Той се движи по туристическите маршрути и вижда онова, което е за показване. Едва ли ще надникне в статистическите справочници и едва ли ще се срещне с бездомници, бедняци, безработни, ако пътуването му не е свързано с подобна професионална цел. Но написаното тук остава в сила и един истински гражданин трябва да го знае.
Подлежат ли българите на зомбиране?
В зората на капитализма и преди това основно средство за господство е било прякото насилие. Администрацията, войската, полицията, съдилищата… Поставени в услуга на господстващите Класи, с (груба) сила са смазвали недоволството на народа и стремежа му към по-добър живот. „Идеологическата обработка“ на широките народни маси, осъществявана главно от религията, е играела спомагателна роля.
Неосветената част на западната демокрация
След Втората световна война, поучени от истерическия опит, управляващите елити поставят на научна основа „общуването“ си с масите — чрез почти съвършени технологии на манипулиране съумяват да предизвикат у народа желаното от елита поведение. Разбира се, и най-съвършената технология не изключва засечки, и тогава влиза в действие изпитаната груба сила. В страните от Първия свят прилагането на груба сила се оценява като провал за управника — насилието предизвиква ответна реакция на насилие или поне на неподчинение от страна на управляваните и това усложнява „играта“ на елита.
През последните години се заговори за т.нар. Психотропно оръжие — генератори, излъчващи особен вид вълни, които въздействат върху разсъдъка на хората и ги превръщат в аморфна маса от живи автомати, зомби, които изпълняват чужда воля. Зомбиране (англ. Zombie — възкресен чрез магия мъртвец) на хората може да се получи и без използване на технически средства, чрез „обикновено“ „промиване на мозъците“ посредством медиите и създадените условия на живот.
Характерна особеност на днешната епоха е фактическата ЛИПСА НА БОРБА МЕЖДУ СЪПЕРНИЧЕЩИ СИ ИДЕИ — априори се приема, че капитализмът е най-добрата и окончателна обществено-икономическа система (и че дори той е Краят на историята), а дискусиите на многобройните научни икономически и политически форуми се водят в рамките на капиталистическия модел: как да бъде той усъвършенстван и развит, как да се избегнат „някои недостатъци“ (подобни дис-Кусии у нас преди се водеха в рамките на социалистическия модел)…