Както и в други подобни ситуации, интелигенцията играе ролята на дресирания бик, повеждащ стадото на заколение. Опиянена от настъпилата „демокрация“ и преориентирала се по посока на вятъра, тя безкритично превъзнася западните ценности, папагалски лансира „модерни“ теории и концепции. Участва във всевъзможни Кръгли и некръгли маси и други форуми, фондации, асоциации и всякакви говорилни, а Когато може, се включва и в управителни съвети. „Елитните“ интелектуалци всъщност се интересуват единствено от личното си преуспяване. Няма и помен от възрожденския ентусиазъм и обреченост в служение на народа — днешният интелигент, наричащ себе си интелектуалец, е „модерен“ човек, следователно индивидуалист, зает със себе си, за когото обществото е само фон на собствените му изяви. От време на време изказва дълбомислени, според самия него, оценки на дадени събития и с чувство на изпълнен дълг отново се затваря вътре в себе си. Естествено, толкова модерен човек, в стремежа си да бъде в крак с модата, един от първите става плячка на манипулативните технологии. Такъв духовен бизнесмен никога няма да поведе народа срещу Мафията, а ще гледа сеир (нищо, че родината му загива!) И умно ще Констатира фактите, а ако България изчезне, ще се „преквалифицира“ в американец, австралиец или грък. Понеже е Космополит по дух. Тежко на България!
И така, българският народ — за кой ли път! — отново е на границата на оцеляването. Ограбен и обеднял, тероризирай чрез престъпност, умело манипулиран, майсторски разединявай от „елита“, дезорганизиран, с разклатепа ценностна система, съзнателно дезориентиран, с интелектуалци вместо интелигенти, отчаян и обезверен, той няма големи шансове за оцеляване.
Интересно е, че при тези трудни условия сравнително малка част от българите се поддават на зомбиране — това са бетонните глави от всички цветове. Сините и досега не могат да обяснят какво представлява „синята идея“, в която фанатично вярват, а червените просто нямат идея, но знаят, че трябва да я защитават до смърт. При „западняците“, с тяхното сравнително еднакво възпитание и унифицирано поведение, зомбирането става по-лесно и по-естествено — достатъчно е в „унифицирания блок“ на поведение да се включи еднакъв „зомбиращ елемент“ (например, че американският начин на живот е единствено правилен и няма друга алтернатива), и хората започват да се превръщат в управляеми от елита автомати, проектирани за печелене на пари. Със своя социален инфантилизъм, детски индивидуализъм, непризнаване на авторитети българите нямат унифицирано социално поведение и „включването на еднакъв зомбиращ елемент“ не води до еднакво поведение у всички индивиди. Освен това бъркотията, създадена от нашия „елит“, все още не е еднаквият зомбиращ елемент.
Обаче условията на живот, разисквани по-горе, са на път да превърнат нашенеца в пещерен човек (homo troдlodytis), Който реагира само на непосредствените дразнители и действа в полза на насъщните си интереси. Той не притежава историческа памет, нито перспектива за бъдещето, а живее само с настоящето (както и едно дете). Грижите му са насечени главно (или единствено) Към физическо оцеляване, както става при животните. Ако му потръгне, Към оцеляването се добавят трупането на богатства с всички възможни средства и форсирано „Консумиране на живота“ в дози, опасни за самия живот. Примитивизиран докрай, той не е обременен с някакви морални задръжки. Строго погледнато, ПЕЩЕРНИЯТ ЧОВЕК НЕ Е ЧОВЕК.
Това е опасната перспектива за нас, българите. Тя обезсмисля не само целия еволюционен процес на природата, но и делото на Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Вазов… Това би било социално израждане.
А сега накъде?
Състоянието на нещата се осъзнава от немалко хора. Процесът спира дотук. Всички чакат НЯКОЙ ДРУГ ДА НАПРАВИ НЕЩО ЗА НАРОДА, и с тайна надежда се взират в… „елита“.
Тези, които не могат да бъдат обвинени в сътрудничество с Мафията-„елит“, се насочват към странични цели, нямащи нищо общо с насъщните проблеми на обществото.
Едни се заяждат с държавата като институция за потисничество и чакат световната революция, която ще я унищожи. Докато чакат, критикуват (сполучливо!) Недъзите на обществото, разказват си спомени от славните времена на своята младост и спорят за чистотата на идеите си. Със своята пасивност не допринасят за освобождаването на България от мафиотско робство и твърде улесняват Мафията.