Кои лица и структури съставляват българската Мафия, която е поровила народа и го унищожаваща безпощадно? Това е предишната средна и висша номенклатура, преобразувана сега в капиталистическа Класа. Координираността на действията показва, че дейността й се ръководи от някакъв Център, създаден на основата на бившата държавна сигурност и висши функционери на ЦК на БКП. На този Център се подчиняват, пряко или Косвено, всички държавни институции, политическите партии, синдикатите, едрият капитал, охранителните и застрахователните фирми… — на практика всички. Те са част от Мафията, независимо дали знаят, или не. Неполитическите структури, които биха желали да се разграничат от Мафията, са икономически зависими от нея. Всеки трябва да си дава сметка, че търсейки спонсориране от банки или големи фирми, се обръща към Мафията — тези структури, възникнали на базата на ограбеното от народа, са основни нейни подразделения.
Когато се търси връзка между Мафията и партиите, политиците и други структури и лица, публиката обикновено очаква сензационни изобличителни документи. Такива често се появяват в медиите, но уличените в нечестиви дела никога не са потърпевши — публикуваните документи са малка част от голямата игра, и въз основа на тях не може да се издаде присъда. Основните документи за „прехода“, разграбването на страната и геноцида срещу народа са грижливо укрити. Дори ако тук бъдат цитирани неколкостотин числа, дати и имена, това не би Внесло повече яснота за читателя — той би се удавил в пороя от информация, без да достигне до окончателни изводи. Ето защо тук изводи за обществените процеси се правят на основата на резултатите от (тайно) извършените събития — резултатите са известни на всички, а такъв начин на анализ е по-нагледен и по-представителен.
БОРБАТА СРЕЩУ МАФИЯТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВОДИ САМО С ИДЕИ. НУЖНИ СА И ДЕЛА. Необходимо е да се започне с най-насъщното — отпор срещу икономическия, по-литическия, Културния и всякакъв друг геноцид срещу народа. Важното е да се реагира мигновено срещу разнообразните Конкретни посегателства на Мафията върху широките маси. Съпротивата, освен с декларации и публикащш, трябва да се води с позиви, плакати, демонстрации, бойкоти, а при необходимост и с гражданско неподчинение. На определен етап от борбата Ще се наложи изграждането на организации, наричани обикновено неформални.
Всеки, който се счита за интелигент, НЯМА МОРАЛНОТО ПРАВО ДА ОСТАВА БЕЗУЧАСТЕН Към окръжабащата го действителност в момент, Когато народът пъшка под мафиотското робство, обществото се разлага, а страната ни загива.
Старите хора
Някога само единици от хората доживяваха до дълбока старост и техните деца, внуци и правнуци им отдаваха полагащото им се уважение. Днес старците са повече от внуците, последните също са притиснати от живота и почти няма кой да се занимава с дядовците и бабите.
Някога старците олицетворяваха житейската мъдрост — опита, натрупан в годините на бавно изменящата се действителност — и можеха да дават добри съвети на младите. Днес животът шеметно препуска към неизвестността, и старите, безнадеждно откъснати от стремителната реалност, само досаждат на младите с безкрайните си спомени и с овехтялата си мъдрост.
Един стар човек е бледо Копие на човек-орел (ако е бил такъв!) Отпреди десетилетия. Преследват го болежки, гони го склероза… Болежките сами му напомнят за себе си и за факта, че е смъртен. А старческата си деменция той не забелязва — оплаква се от паметта си, но не вижда оглупяването си, как-то пияният обикновено не съзнава, че е пиян. Това е добра основа за спречкване и с другите старци, и с младите, от което раздразнителността и вдетиняването му още повече растат. Нужна му е младежка среда, в решаването на чиито проблеми да участва и да чувства, че живее, а не оплакванията на другите старци. Но младите ги няма — хем са малко, хем живеят свой, непознат за стареца живот. И той е сам, съвсем сам в света.