3. Непрекъсната конюнктурна смяна на убежденията с оглед на моментната изгода показва липсата на убеждения. Такъв човек също не може да бъде етичен.
4. Високото образование и интелект не са гаранция за етичност. На България са нужни не хора като Талейран и Чърчил, а като Айнщайн и Сахаров.
Изброените Критерии дават достатъчно пълна оценка за етичността на всеки индивид. Само един етичен човек е готов да работи за България, а не единствено за себе си.
Етиката може (и трябва!) Да бъде ясната разграничителна линия между мафиотите — врагове на българския народ (тук има място за образа на врага) и честните, т.е. Етичните хора, които са готови да работят не само за себе си, но и за Отечеството. Такъв подход автоматично демаскира всички кариеристи и други съзнателни или неволни поддръжници на Мафията.
На практика прилагането на „етичния принцип“ трябва да се изрази в създаване на формално неполитически структури с идеална цел както по месторабота (в противовес на Клубовете по интереси на БСП), така и териториално. По принцип тези структури трябва да включват хора с висок интелект и изградена ценностна система, а не многобройна аморфна маса, т.е. Залага се не на многочислеността, а на Качеството. Организационните форми на тези структури могат да бъдат разнообразни: просветни дружества, дискусионни Клубове, кръжоци с фиксирана или свободна тематика… Тяхна цел е синхронизирането (ако може уеднаквяването) на позициите между членовете им и създаване на нужното обществено мнение „по места“.
Мафията веднага би се опитала да превземе тези структури отвътре чрез запълването им със свои членове. Достъпът на такива агенти може да бъде преграден чрез „етична спирачка“: Кандидатът за член на структурата ще трябва да отговори на многобройни въпроси, засягащи битието и морала му. Това е осъществимо само ако членовете и Кандидатите за членове на Клуба (дружеството, кръжока…) Се познават добре помежду си.
В своя ресор всеки член на Клуба ще отстоява нужната позиция и по този начин ще влияе върху управленските решения.
В професионалното, общественото и битовото си поведение всеки член на създадената „етична“ структура трябва да бъде пример за подражание (толкова липсващо в българска-та действителност!) — апостол на съвременната етика.
Стратегическа цел на „етичната вълна“ е постепенно да стане преобладаваща сила в обществения живот и да бъде алтернатива на мафиотските структури, без пряко да участва в борбата за власт. В резултат на нейната дейност могат да възникнат политически организации, стремящи се към властта.
Може би на някои от читателите такава позиция ще се стори встрани от поставената цел за справедливо общество (на първо време освобождаване на България от мафиотското робство). Това не е така, защото:
1. Ценностната система определя поведението на човека, а моралът е неин фундамент.
2. Прогресивните сили в света винаги в Крайна сметка претърпяват поражение именно поради своя максимализъм — искат осъществяване на идеите си изцяло и веднага, което никога не е възможно.
3. Тук не се твърди, че етиката е единственото средство за борба (тя просто е задължителна). Борбата никога не се води само с едно средство.
Етичното поведение на един човек или група от хора може да бъде мощно средство в борбата срещу Мафията, владееща България. При това безплатно-средство.
Послеслов
Статията беше разкритикувана остро веднага след публикуването й:
„редакцията (на «Свободна мисъл») не споделя възгледа, че борбата с Мафията може да се води с помощта на десетте божи заповеди“.
„… Днес е неморално да си член на БСП, да си богат, да сменяш убежденията си с оглед на моментната изгода. А Вчера беше ли морално? А утре?“
„… Освобождението на България от мафиотско робство се нуждае от разнообразни поприща и възможности… Само ако от тях можем да рекрутираме членове на революционна организация…“
В статията никъде не се говори, че борбата трябва да се води (само) с десетте божи заповеди. Изложените тук етични принципи, отнесени към днешните условия, са онзи морален минимум, който всеки гражданин трябва да носи у себе си — без тях той просто не е гражданин, а оцеляващо добиче или разбойник, все още невредил се на обществената софра. От-тук нататък гражданинът може да израсне като борец против Мафията, с оглед на възможностите и разбиранията си.