„Вчера“, „днес“ и „утре“ не са тъждествени, въпреки относителната неизменност на морала. Вчера човекът е имал своите илюзии (мислел е, че твори добро), не е бил осведомен за грижливо скриваните тайни на управниците (ако лично не е патил) и е разполагал само с информацията от цензурираните медии и непроверените слухове. Той не може да носи морална или друга отговорност за неща, които не е знаел. Днес са известни делата и същностните характеристики на предишните управници, които са и сегашни, и незнанието не е оправдание. Ето защо днес е неморално да се членува в техните организации — „редовият член“ става съучастник в престъпление срещу народа си, при това без да получава нещо в замяна. Утре етичният човек също ще съумее да се държи достойно.
Наистина са възможни разнообразни поприща и възможности за борба срещу мафиотското робство. Тук се обсъжда една от възможностите и това личи от текста. Хвала на бъдещите революционери! Само че сега боксуваме на много по-ниско, предреволюционно равнище, и барутът се хаби в спорове кое е правилно и кое — неправилно.
Като цяло Критиците, водени от личните си пристрастия, не забелязват изрично Казаното, а екстраполират мислите си върху онова, което не е Казано. Докога само ще дискути-раме?
Морален кодекс на българския гражданин
Моралът е социалното Качество, което отличава човека от животните. Без морал обществото изчезва и постепенно се атомизира. Сборът от културни и етични правила и мотивации съставлява ценностната система на всеки индивид, която притежава относителна устойчивост. Честата Конюнктурна смяна на възгледите показва липсата на възгледи; човек с подобно поведение не може да бъде гражданин на своето общество, и следователно не е етичен. Етичният гражданин на нашата епоха се подчинява на най-важните морални норми:
1. Фундамент трябва да бъде простата максима, съдържаща се в християнството и в други религии: „Не прави на другия това, което не искаш да правят на теб!“. Редица хрис-тиянски морални норми могат да бъдат закон за поведение както за религиозните хора, така и за атеистите.
2. Висшето образование и високият интелект не са гаранции за етичност. Етичният човек никога не е неутрален при решаването на Ключовите обществени въпроси. Обществото се нуждае не от пасивни наблюдатели, келепирджии, се-ирджии и пр., а от активни участници в обществените процеси. Моралният човек се чувства съпричастен и отговорен за цялото общество дори ако не влияе пряко върху деянията на властите, особено Когато родината е в опасност, както е сега. Истинският гражданин не е приспособенец, а формира действителността.
3. Етичният човек поставя обществените интереси над личните, Когато между тях възникне противоречие.
4. Моралният човек не проявява интересчийство, подлост, груб егоизъм и други отрицателни черти на първичната човешка природа както на битово равнище, така и в обществените отношения.
5. Той никога и при никакви обстоятелства не действа против обществото и против своята родина.
6. Етичният човек великодушно прощава грешките на другите, допуснати неволно, но никога не оставя ненаказани злонамерените действия; снизхождението пред престъпниците е неетично и е престъпление пред невинните.
7. Отнесено към днешна дата, след като политическата обстановка в страната е вече изяснена, не може да се смята за етичен човек, който членува в БСП, СДС или друга антинародна мафиотска организация.
8. Също към днешна дата в България не съществува честен начин за забогатяване. Поради това от морална гледна точка днес е неприлично да си богат.
9. Етичният човек се стреми към осъществяване на своя идеал, включително нравствения, и това е основна движеща сила за него.
10. При определени обстоятелства на всеки човек се налага да прави Компромиси. Етично допустими са Компромисите, при които човек ощетява само лично себе си. Недопустими са Компромисите, ощетяващи другиго.
САНКЦИИ ЗА НАРУШАВАНЕ НА МОРАЛНИТЕ НОРМИ
Престъпленията се наказват от съдебната власт, а не-престъпните нарушения — по административен път. Правата на човека и законите забраняват на неоторизирани лица да налагат наказания.
Обществените организации и лица могат само да осъждат (устно или писмено) неморалните постъпки. Най-силното средство, разрешено от закона, е бойкотът на провинилото се лице или организация. Той е възможен само ако преобладаващата част от хората осъждат извършеното неморално деяние. ~ Съдбоносен въпрос: какво да се прави? Какво е? На този етап българският народ катастрофално губи войната срещу владеещата го Мафия. Реално нито една партия не отстоява интересите му, никакъв профсъюз не защитава правата му, никой национален авторитет не го организира за отпор… Всъщност война няма — войната предполага две воюващи страни, а у нас никой не оказва съпротива на Мафията и тя провежда една без-Крайна наказателна операция срещу населението.