Държавните институции, партиите, политиците и медиите обсъждат пред публиката второстепенни проблеми, създадени предимно от самата Мафия, които представят за най-важни (НАТО, европейската общност [ЕО], шенгенския списък, престъпността, далаверите, Корупцията, инфлацията, обедняването…). Грижливо се избягват темите за търсене на отговорност на виновниците за разрухата и разпадането на обществото, за произхода на едрия и не чак толкова едрия капитал… А нали инфлацията, Корупцията, обедняването, престъпността и пр. Не са възникнали от само себе си, те са следствие на избягваните въпроси! Също така НАТО, ЕО, Шенген и др., макар и важни, не са основните фактори, определящи сегашното и бъдещото състояние на България! Основните й проблеми се решават вътре, в страната, а не извън нея.
Хората, които, в общи линии, виждат накъде отиваме, са изолирани един от друг и нямат достъпен начин да се свържат помежду си — почти всички медии са под Контрола на Мафията, обществени организации или липсват, или отново са под Контрол. Изолираността води до ориентиране на потенциалните съпротивителни сили встрани от най-важната потребност — освобождаване от мафиотското робство; периферни за обществото цели се обявяват за основни, а отпорът срещу Мафията — за периферна. Организирането, дори на регионална основа, е затруднено докрай и най-подходящите за борба единомишленици могат да не се срещнат никога. Това води до апатия у по-слабите духом („Нищо не може да се направи!“) и до отчаяние у по-енергичните.
След Втората световна война решаваща характеристика в отношенията между управници и управлявани в развитите страни е превръщането на прякото или Косвено насилие в спомагателен елемент на управленските технологии. На базата на напредъка на психологията (в изучаване на поведението на тълпата) основен елемент стават машшулативните технологии на управление. Главно звено в тях са медиите. Чрез тях и по всякакъв друг начин на управляваните се внушават морални ценности и поведение, удобни за управляващите елити. Това става чрез дезинформация, дозирана информация, подбор на темите за разискване с избягване на неудобните, чрез реклами, събуждане на примитивни инстинкти посредством нарочно създавани филми и музика, затъпяване на аудиторията чрез безкрайни сериали („сапунени опери“) без социално съдържание… Вече няма борба между идеи, а при необходимост се „включва“ подходящата манипулативна програма, която предизвиква у тълпата желаното поведение. Понеже народните маси все повече се превръщат в тълпа, а обществото — в стадо. Тези процеси се извършват и в България, при това по-форсирано — мафиотите бързат да се легализират като капиталисти.
Съдбоносен въпрос е: какво да се прави?
Какво е?
През 1989 г. Единствената организирана политическа сила, която можеше да попречи на „смяната на системата“ и на въвеждането на див капитализъм, както и да потърси отговорност на главатарите си за националната катастрофа, беше БКП. „Редовите комунисти“ се очертаваха като най-голяма опасност за Кандидат-Капиталистите. Затова главният удар на бъдещата Мафия беше насочен срещу тях. Чрез създаване на измислен политически противник в лицето на СДС висшата партийна номенклатура успя до обедини обла-Жилите се от социализма и (или) изцапани с престъпления номенклатурчици, Кариеристи, „религиозни фанатици“ и инертни хора, които не искат да си „сменят отбора“. Другите напуснаха Партията — майка, а те бяха именно тези, които можеха да попречат на предстоящите „промени“. След това БКП си смени името и емблемата, отказа се от идеологията си и се превърна в най-дясната буржоазна партия — банда на едрия капитал, макар и с лява фразеология. През цялото време на „прехода“ „опозицията“ всячески улесняваше този процес, най-вече чрез Кресливия си антикомунизъм. Това е една операция против българския народ, блестящо проведена от създаващата се Мафия, в изпълнение на предварително разработена манипулативна технология (сценарий). В резултат на това народът доброволно и с желание влезе в Капана.
„обикновените хора“ черпят своята информация главно от медиите, сред които на първо място е телевизията. Медиите са тези институции, които „промиват мозъците“ на широката публика, според манипулативните технологии, които Мафията е разработила. При това не е задължително всеки журналист да знае в какъв манипулативен процес участва (и обикновено не знае). Но ръководителите им знаят голяма част от истината. Представите за „Мафията“ у „обикновения човек“ са доста размити — обикновено се визират охранителни фирми, рекетьори, спекуланти и други дребни изпълнители на нейната воля; почти никой не отнася към Мафията държавните институции, политическите партии и други явни или неявни структури, без чието участие изпълнителите не биха могли да действат ефикасно. Сред широката публика няма враждебно отношение към „едрия капитал“ и другите „фирмаджии“, започнали бизнеса си с ограбени от обществото пари. Самото понятие „бизнес“ от презряна дума, будеща асоциации с нещо неморално и нередно, за няколко години се превърна в нещо авторитетно и свещено. А хората с „промити мозъци“ са едни и същи — и преди, и сега. Ето колко мощни са манипулативните технологии! Те Карат иначе неглупави и сравнително образовани хора да възприемат само видимата страна на нещата, при това не цялата.