Фактът, че „отиваме към лошо“, е ясен за всички, които не са заредени с неограничени дози детски оптимизъм или не са се „облажили“ от „демокрацията“. Между червените, сините и другите „бетонни глави“ съществуват всезнайковци, които имат отговор на всеки въпрос. Те поразяват с наивните си съждения и тоталната си неосведоменост относно действителните механизми на събитията, и това е изворът на непоклатимата увереност в правилността на оценките им. Ян Хус би възкликнал: „О, свещена простота!“. Тези просто устроени и неосведомени всезнайковци са гръбнакът на различните електорати. И тъжно, и жалко.
Като цяло, хората не знаят какво точно става в страната, а могат само да се досещат за това. Лоша шега с тях си прави претенцията за „самостоятелно мислене“. Зловред-ността идва не толкова от неспособността им да мислят логично, колкото от факта, че се упражняват в мислене върху предмети, които не познават. В този случай има не мислене, а емоционално тълкуване на ограничен обем от факти и схеми, лансирани от манипулативните технологии на Мафията.
В период на избори, каквито често се провеждат, политическите страсти се разгарят. Тъй като в „мирно време“ почти всички страдат от „демокрацията“, те са склонни да се съгласяват с твърдението, че у нас „всички са маскари“. По време на избирателните Кампании под натиска на медиите обаче голяма част от тях стигат до зомбиране. Особено активни са пенсионерите — тогава те забравят за обидно ниските си пенсии и за мизерното си съществуване и тръгват да „спасяват България“ чрез подкрепата за своята партия, въпреки че по-естествено е да бойкотират изборите в знак на протест; по-естествено е също да се борят за повишаване на пенсиите си било чрез биене по празни тенджери пред Народното събрание, било по друг начин. Особено агресивни в агитацията в полза на „нашите“ и против „техните“ са по-примитивните хора. Разпалва се дива спортна запалянковщина. Така Мафията получава одобрение, и следователно легитимност, направо от народа. Масовото оглупяване е резултат както от инфантилността на непорасналите българи, така и от манипулативното въздействие на медиите.
Иначе „обикновеният българин“ е безпомощен на всяка крачка. Сега няма Комитети на БКП, ДКМС, Оф, Комисии за народен Контрол, пионерска организация… И добре е, че ги няма! Но на тяхно място не бяха създадени никакви структури, които да запълнят образувалия се вакуум. Единствените инстанции, Където гражданинът може да се оплаче, са общината и съдът; и в двата случая той е просител, чиято молба (иск) може да бъде удовлетворена и след години, вместо за няколко дни. Място за текущо общуване между Колеги и съседи могат да бъдат Кафенетата в предприятията (учрежденията) и в Квартала, а трибуна, от която да се каже мнението, просто липсва. Човек се чувства сам, изолиран, изоставен, отчужден. Това е дирижирано отчуждаване на човека и атомизиране на обществото.
Като цяло, БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД е смазан и се намира в етап на ДУХОВНА. И МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ И НА ФИЗИЧЕСКО ИЗТРЕБВАНЕ. Илюзия е да се мисли, че някой може да благоденства само в своя двор, обкръжен от всеобща разруха. НЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВА НИКАКВА ИСКРА НА СЪПРОТИВА СРЕЩУ РОБСТВОТО. Българинът покорно се приспособява към всякаква обстановка, включително и към режим на бавно загиване. ТОВА ВСЪЩНОСТ Е НАЙ-СТРАШНОТО.
Какво трябва?
Един човек се разболял тежко. Лекарят му Казал: „Ще ти предпиша сто инжекции по хиляда лева всяка. След това ще ти препоръчам да прекараш половин година в един санаториум в Швейцария. Тогава имаш шанс да оздравееш“. Пациентът възкликнал: „докторе, но това ще ми струва поне шест милиона лева, а аз получавам шест хиляди месечно!“ Ле-Карят вдигнал рамене: „Аз ти казвам какво трябва да направиш, а ти ще прецениш дали можеш да го направиш“.