И така, какво трябва да направят българите, за да се освободят от мафиотското робство? Повечето от тези неща (предварителни изисквания) са добре известни на широка-та публика и добре забравени от нея:
ШСЪЖДАНЕ НА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ПОСЛЕДНАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА, включително за последните години (политически „нюрнбергски“ процеси), независимо от мнението на Запада. Без този акт не може да се извърши морално възраждане на народа ни. В момента за това не говори никой.
2.КОНФИСКАЦИЯ (ЕКСПРОПРИАЦИЯ) НА ЗАГРАБЕНИТЕ НАРОДНИ БОГАТСТВА, включително изнесените в чужбина. Всеки богаташ трябва да докаже законния произход на богатствата си. Това ще укрепи моралния дух на народа и ще даде възможност на икономиката да стъпи на Краката си. Сега всички партии мълчат по този въпрос.
З.ФАКТИЧЕСКО УНИЩОЖАВАНЕ НА УЖ УНИЩОЖЕНАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. Това би лишило Мафията не само от Координационно-ръководен център, но и от Квалифицирани изпълнителски Кадри. Осъществяването на първите две задачи е възможно само при реално унищожена ДС. И тук всички мълчат.
Това са фундаментални и Ключови изисквания. Без тяхното изпълнение всеки законодателен, административен, стопански или друг акт би служил само на Мафията.
Към изброените три основни точки могат да се добавят и по-конкретни дела:
1. КАТЕГОРИЧНО „НЕ!“ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА. В този й вид и обем тя е в интерес на новобогаташите, мафиотите и спекулантите, в чиито ръце са парите. За масова приватизация са определени само 4% от основните фондове на страната. А останалите?
2. отказ да се плащат заемите, отпуснати от чуждестранни банки на бившата номенклатура и на новата Мафия и употребени за собственото й обогатяване. ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПЛАТЕН ОТ ТЕЗИ, КОИТО СА ГО НАПРАВИЛИ.
З. РЕШИТЕЛНО „НЕ!“ НА ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В НАТО. Съществуването на НАТО след ликвидирането на варшавския договор е безсмислено освен като колективен Жандарм на Запада и главно на САЩ. Идеалното решение за България е ПЪЛЕН НЕУТРАЛИТЕТ ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА.
4. ДА НЕ СЕ ПРИЕМА ДИКТАТЪТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД И НА СВЕТОВНАТА БАНКА и да не се получават заеми от тях. Заемите са скромни по размер, а съпровождащите ги условия — заробващи. Мвф и СБ са финансовата полиция на Запада и главно на САЩ, Която има за задача да задържа развитието на другите страни.
Тук могат да се включат и други точки като аграрния проблем, социалното осигуряване, здравеопазването и пр.
Подобна българска позиция би се натъкнала на остра ре-акция от страна на Запада. Би започнало „избиване на ръце“ по икономически, политически, дипломатически (може би и военни) и други пътища — у нас винаги се намират достатъчно хора, готови да бъдат пета колона на външни сили.
За да може да устои на натиска, българският народ трябва да бъде единен. Това не значи, че трябва да става единение с Тодор живков и Григор Стоичков, с Андрей Луканов и Филип Димитров, с „Мултигруп“ и Първа частна банка, с БСП, СДС и други структури, тласкали и тласкащи България към пропаст. Обединявайки се в името на национални цели и общо-човешки ценности, НАРОДЪТ ТРЯБВА ДА ОТСТРАНИ ОТ СНАГАТА СИ ВСЯКАКВИ властогонци, Кариеристи, разбойници и други ПАРАЗИТИ. Напук на лансираните теории и Концепции, че трябва да се обединяваме с паразитите. Паразитите се боят от това, и за да не се превърне то в реалност, разделят народа на електорати, насъсквани един срещу друг.
Прави впечатление, че по-горе преобладават деструктивни и негативни пунктове. Това е естествено: ЯСНО Е КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ, А КАКВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ, ПОДЛЕЖИ НА ОБСЪЖДАНЕ — преходът от реален социализъм (държавен капитализъм) Към (частен) Капитализъм е ново явление и за него няма готови рецепти.
Какво може?
Мишките намислили да завържат звънче на опашката на котката. Така щели да чуват всяко нейно помръдване и да се пазят по-лесно. Планът им се провалил: не се намерил желаещ да върже звънчето.
И така, след като е ясно какво трябва да се прави, остава да се реши кой и как да го направи. Проблемът е, че сега вече не може да се направи много. Пък и не се виждат много желаещи да го сторят. През 1990–1991 г. Беше възможно почти всичко. През 1993г. Все още можеше да се направи много. Сега, в Края на 1995 г., може твърде малко. Но все пак нещо може.