Докато не изградят структура, способна да посегне към властта или поне да си осигури парламентарно представителство, единомишлениците не могат да влияят пряко върху вземането на политически решения. Но могат да влияят Косвено. Малобройни групи от патриоти могат да атакуват Мафията и нейните подразделения чрез разпространение на позиви — законен и относително безопасен начин на протест. Поводи за критика има повече от достатъчно: скъпотия, инфлация, обедняване, престъпност, разруха, Корупция, образователна и културна деградация… На фона на ояждащите се и безочливи нови капиталисти. В началото могат да се атакуват и битови неуредици с обществено значение: режимът на водата, режимът на електрическия ток, дефицитът на олио, спекулата с брашно, тайната приватизация… Отначало позивите ще бъдат неподписани, а след регистрирането на организацията — подписани от нея. Мафията не може да бъде съборена чрез позиви, но те могат да вдъхнат надежда у хората, които не са подивели, могат да им покажат, че все още Има огнища на съпротива, и че не всичко е загубено.
При първа възможност единомишлениците патриоти трябва да започнат ИЗДАВАНЕТО НА ВЕСТНИК, дори в най-скромни мащаби. Той създава някаква, макар и ограничена, възможност за свързване на честните хора помежду им, и е трибуна за борба с Мафията. Без да се отказват от традиционните методи за разпространяване, издателите трябва да организират собствена минимрежа за разпространяването му (една-две маси за продажба на подбрани вестници и книги и (или) ръчна продажба). Основният проблем (не само!) Е финансов. Не бива да се приемат пари от съмнителни спонсори (има ли несъмнителни?) Не само защото който плаща, той поръчва музиката, но и защото съмнителните връзки хвърлят петно върху Каузата (не можеш да експроприираш собствеността на капиталист с Крадено богатство, ако си получавал пари от него!). Средства трябва да се събират или чрез вноски от доказано честни хора, или чрез законна стопанска дейност, или по друг почтен начин. ЦЕЛТА НЕ ОПРАВДАВА СРЕДСТВАТА, НО СРЕДСТВАТА МОГАТ ДА КОМПРОМЕТИРАТ ЦЕЛТА.
И в стратегически, и в тактически план ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОЧНЕ С БИТОВИТЕ ВЪПРОСИ. Не могат да се поставят високи цели, без да се решат най-насъщните битови въпроси на оцеляването — оскотелите от мизерия хора не се интересуват от възвишени идеали. Не са прави и привържениците на принципа „колкото по-зле, толкова по-добре!“ — никой няма моралното право да жертва няколко поколения българи заради съмнителното удоволствие да се достигне до световна революция! На първо време единствено битовите въпроси от обществено значение могат да обединят широки слоеве от населението — и „сини“, и „червени“, и „оранжеви“ и всякакви други, всички те са жертва на Мафията. КОГАТО ЧОВЕК НЯМА НИЩО, ЗАПОЧВА ОТ МАЛКО. ВАЖНО Е МАЛКОТО ДА БЪДЕ НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО.
Важно е също да бъдат организирани пенсионерите — най-манипулираните и най-зомбираните членове на обществото и поради това най-твърдите електорати на всички партии. Очевидно е, че съществуващите пенсионерски съюзи нямат за цел да защитават своите членове. Вместо да се горещят за „нашите“ и против „техните“, по-добре е да се борят за достойни пенсии под лозунга: „искаме удвояване на пенсиите, за да се доближат до нивото отпреди десет години! Не ни интересува кой е прахосал пенсионния фонд! ИСКАМЕ ТОВА, КОЕТО НИ СЕ ПОЛАГА! Не наш, а на управниците е въпросът откъде ще вземат парите — ако няма откъде другаде, да експроприират «Мултигруп», «Орион», «Трон» или Първа частна банка! Ако не могат да се справят, да вървят по дяволите и да дойдат други, които могат!“ В борбата за достойно съществуване пенсионерите могат да си позволят почти всичко — властите няма да посмеят да ги пребиват или убиват. ПЕНСИОНЕРИТЕ НЯМА КАКВО ДА ЗАГУБЯТ, ОСВЕН МИЗЕРИЯТА СИ.
Крайно наложително е създаването на истински профсъюзи. Те задължително трябва да възникнат „отдолу“, във всяко отделно предприятие. Впоследствие организациите от един отрасъл могат да се интегрират в браншов синдикат, отново „отдолу“. Отрасловите сдружения (асоциации) трябва да поддържат равноправни отношения помежду си. При необходимост от съвместни действия могат да се изграждат междуотраслови Координационни съвети с ротационно сменяеми председатели. Често сменяеми трябва да са и ръководителите на отрасловите синдикати. Целта е да не се допусне създаването на профсъюзна бюрокрация, която, съдейки от опита в другите страни, винаги е сговорчива с работодателите. СИНДИКАТИТЕ НЕ БИВА ДА ПРИЕМАТ СУБСИДИИ ОТ ДИРЕКТОРИТЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА, ЗАЩОТО СТАВАТ ЗАВИСИМИ. По същата причина НЕ БИВА ДА ПРИЕМАТ СПОНСОРИРАНЕ ОТ НИКАКВИ ОРГАНИЗАЦИИ И ЛИЦА. Скромните средства, необходими за съществуването на синдиката, трябва да се набират от членски внос или ограничена стопанска дейност, разрешена от зако-на. Мафията няма да иска да се лиши от удобствата на Казионните синдикати, затова тук борбата ще бъде особено тежка. Тя е възможна в по-напреднал етап на съпротива.