В началото борбата трябва да се води за решаване на битовите проблеми от обществено значение. Те всъщност са част от острите социални проблеми.
Можете ли да си представите Париж да остане без вода или без електрически ток дори за няколко часа? Населението ще реагира мигновено: разярена тълпа ще нахлуе в Кметството или в „електрисите дьо Франс“ и ще утрепе Кмета (или президента на „електрисите“) и други висши сановници, които свари на мястото. Сега Вече не се случват такива ексцесии, но в миналото представители на тълпата са осъждали и обезглавявали Крале. Сега няма такива ексцесии, защото управниците знаят какво ги чака (ще загубят живота си, а не кариерата или далаверата), ако не се съобразяват с народа; затова, Когато поради ремонт се наложи спиране на водата за няколко часа, за това се съобщава няколко дни предварително, а 8 деня на спирането общинарите оставят пред Къщите съдове с прясна вода. Така постъпват 8 страните, които наричаме цивилизовани. Там управниците се боят от народа (а не обратното!), могат да се опитат да го излъжат, но не и да му се противопоставят открито. Написаното тук не е подстрекателство, а исторически паралел, който показва, че БЕЗ БОРБА НЯМА ПОБЕДА. Нашите управници не са по-куражлии от западните си Колеги и срещнат ли отпор, ще отстъпят; няма да има режим на тока и водата, нито повишаване на детските надбавки с три лева месечно (садистична гавра с българите!), нито пък обидно ниски пенсии и заплати… Нали и за мафиоти-те животът е по-скъп от далаверата!
Виждате, че тук няма изобилие от нови идеи. Предлагат се изпитани, рутинни методи на борба, добре познати на всички и дали добри резултати в историята на другите народи. Не че авторът е против новите идеи. Но за да бъдат възприети, те трябва да са по-добри от старите, изпитани средства, а не да служат за отвличане на вниманието на хората, и в Крайна сметка за тяхното манипулиране. ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ЧАСТ ОТ НОВИТЕ ИДЕИ НЕ СА ПО-ДОБРИ И ОСВЕН ТОВА НЕ СА ИЗПИТАНИ. В добавка към всичко, новите идеи могат да допълват старите средства, но не могат да ги заменят, тъй като не съдържат елементи на организирана съпротива срещу Мафията.
От какви хора трябва да бъдат изградени ядрата на съпротива? Досега в цял свят начело на борбата са стояли най-будните, най-просветените, най-честните, най-смелите хора, т.е. Интелигенцията. БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕЛИГЕНТИ СА ЕДИН ОТ ПРОВАЛИТЕ НА НАЦИЯТА. Част от тях бързо се приспособи към „демокрацията“, и извън разчистването на лични сметки и съперничества смята, че всичко е нормално; е, има и някои трудности на прехода… (при реалния социализъм казваха: е, има някои трудности на ръста…). Други се отплеснаха по екстрасенси, извънземни контакти, европейски идеи, американски мечти, атлантизъм, Видове „българщина“ и прочие „откачени“ периферни направления, пристрастно приемани за главни. Трети просто оцеляват с цената на всякакви унижения. Тези, които са се поуредили, лансират идеята, че всеки трябва да работи в своята леха (професия) и да не се бърка в други работи — това бил неговият принос за родината и демокрацията. А Кой ще освобождава родината от мафиотското робство? Нали такива професии няма! Впрочем, какви професии са упражнявали Паисий, Раковски, Ботев, Левски и техните другари, Когато са влизали в историята?… Идеята за „собствената леха“ е измъква-не от обществена отговорност, при това напълно по сценария на Мафията. Днес не само не е достатъчно да се работи в своята леха, но не стига да се работи в своята нива. Затова, КОЙТО НОСИ МЪЖКО СЪРЦЕ И БЪЛГАРСКО ИМЕ, ТРЯБВА ДА СЕ ЗАНИМАВА НЕ САМО С ЛЕХАТА И С НИВАТА СИ, НО И С РАБОТИ, КОИТО НЕ СА МУ РАБОТА — ОСВОБОЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ МАФИОТСКОТО РОБСТВО.
Тогава, какво да се прави? Част от „откачените“ интелигенти с натрапчиви идеи могат да бъдат привлечени за Каузата — те не са загубили напълно чувството си за отговорност пред обществото. Навярно ще се намерят и други „смахнати“ — съвременни аналози на Ботев и Левски. Обаче борбата никога няма да се разрасне до нужните мащаби, ако 8 нея не бъдат включени работниците и селяните.