По време на реалния социализъм работническата Класа доста се разврати и лумпенизира — открила, че няма пряка връзка между извършения труд и полученото възнаграждение, значителна част от нея започна да търси „на работата лекото и на баницата мекото“ (малко работа за много пари). Значителна част, но не цялата.
Селяните, насилствено колективизирани и фактически оставени без земя, позагубиха ищах за работа и започнаха да се превръщат в служители. Започнаха, но не всички. Та именно истинските работници и селяни трябва да бъдат привлечени в борбата.
„Простолюдието“ има по-Консервативна ценностна система и по-трудно се поддава на модните обновления и манипулации. Поради това сред неговите представители могат да се чуят по-трезви преценки за обстановката в България. 69-годишна селянка от село Церово, с четвъртокласно образование (4-то отделение), Казва: „ОТКАКТО БКП СЕ РАЗДЕЛИ НА БСП, СДС и БЗНС-та, РАБОТИТЕ ТРЪГНАХА СЪВСЕМ ЗЛЕ… — всички те са излезли от една люпилня… ТРЯБВА ДА СЕ КОНФИСКУВА ТОВА, КОЕТО СЕГАШНИТЕ ЧЕРВЕНИ КАПИТАЛИСТИ СА ОГРАБИЛИ ОТ НАРОДА. Те са обикновени хайдуци и разбойници, ама по-големи…“ (такива обобщения са непосилни за повечето интелигенти, дори Когато са с професорски титли — те обсъждат сложните модели на „новото“ и отказват да забележат елементарното). Включването в борбата на „прости“ хора ще приземи „учените“, Които витаят из облаците на поредното „ново“.
При наличието на собствен вестник групата (организацията) може по-ефективно да набира съмишленици и да се свърже с други групи. Особено грижлив трябва да бъде подборът на първите единомишленици. Тъй като отначало (в първия етап) те се самоназначават за „ядро“ на съпротивата, от решаващо значение е да бъдат ЧЕСТНИ, ПСИХИЧЕСКИ УСТОЙЧИВИ ХОРА, КОИТО УМЕЯТ ДА КОНТРОЛИРАТ САМОЛЮБИЕТО СИ И ДА ПОДЧИНЯВАТ ЛИЧНИТЕ СИ СТРЕМЕЖИ НА ОБЩАТА КАУЗА; Желателно е (без да е задължително) да бъдат умни и образовани, още по-добре е, ако умеят да работят с хора; добре е, ако бързо умеят да схващат същността на проблема и да излагат мислите си ясно и с малко думи (за да се избегнат без Крайни говорилни). Ако ядрото бъде съставено от самомнителни Калпави хора, то ще се самоблокира или разпадне поради многословие, Кариеризъм, бождизъм, суетност… Всъщност членовете на ядрото са АПОСТОЛИТЕ НА СВОБОДАТА, затова изисквания-та към тях са високи.
От искрата трябва да се разгори пламък. При обединяване на достатъчно хора групата (организацията) ще може да разполага с издателство, сергии, магазини, автомобили (необходимо е да бъдат привлечени хора, които притежават тези неща)… Членовете на организацията ще поддържат помежду си отношения на ВЗАИМОПОМОЩ както за оцеляване, така и за по-високи цели — фактически това ще бъде едно МИНИОБЩЕСТВО, макар и неизолирано от „голямото“ общество. По подобен начин преди войната са възникнали първите български Кооперации. В Крайна сметка, това ще бъде ОБЩНОСТ НА ЧЕСТНИ ХОРА, незагубили достойнството си и борещи се за освобождаването на родината си от мафиотското робство. Независимо от факта, че организацията иска свобода за всички хора, предимство (включително и взаимопомощ) се дава на онези, които действително се борят за свобода и в нейното име понасят жертви. Това е опит да се спре отрицателният подбор и приоритет да имат морално най-чистите, а по възможност — и най-способните.
Казаното тук навярно създава впечатление, че се подготвя структура „за вечни времена“. Това е и така, и не е. Разбира се, най-добре е, ако страната ни се освободи от робство още утре. Реализмът изисква да се предположи, че този процес (вече) ще се осъществява в продължение на много години. Следователно организацията трябва да е годна да извършва своята дейност в продължение на неопределено дълго време, съществувайки (не мирно) едновременно с Мафията и запазвайки боеспособността си. ОЧАКВАНИЯТА ЗА БЪРЗ УСПЕХ СА ДЕТСКА ХИМЕРА, подклаждана от самата Мафия. Да не забравяме, че между Паисий и Левски лежат осем десетилетия, а сега още не се е появил Паисий. Днес историята „тече“ по-бързо и това вдъхва надежди, че срокът на борбата ще се съкрати многократно.
Какво трябва да бъде отношението към другите политически организации и най-вече към партиите? Най-меко Казано, резервирано. Преобладаващата част от тях не представляват сериозни политически сили и в практически аспект ухажването им е безсмислено и обвързващо. Що се отнася до доказано (освен за зомбираните им привърженици) антинародни структури на Мафията като БСП, СДС и други, там не може и дума да става за сътрудничество. Резервираността към немафиотските организации, доколкото ги има, не бива да прераства във враждебност; напротив, в отделни акции е възможно сътрудничество.