— Овчарко, ставай, че вълкът грабна агнето ти!
Овчарят скокнал и насъскал кучетата си. Те връхлетели върху вълка. Вълкът се втурнал към гората и едва се отървал от силните овчарски кучета. Когато стигнал в храсталаците, почнал да дебне един заек, но щом го наближил, Педя човек пак се развикал:
— Зайко, бягай! Отиде ти кожухчето!
Заекът побягнал. Вълкът тогава продумал:
— Кой си ти, който се разхождаш в моя корем и плашиш плячката ми?
— Аз съм Педя човек.
— Какво искаш от мене?
— Искам да ме заведеш у дома при майка ми и при баща ми.
— Къде живеят те?
— Хе там, в долното село.
Вълкът подвил опашка и се спуснал надолу. Пристигнал в село, прескочил плета и влязъл в двора на колибата, гдето живеели бащата и майката на Педя човек.
Педя човек си подал главата през вълчата уста и викнал:
— Тате, мале, ударете вълка, ама гледайте корема да не биете, защото ще ми строшите кокалите!
Дядото грабнал секирата и се втурнал. Подире му изскочила и бабичката с кобилицата. Тупа-лупа — убили вълка. Разпрали му корема и извадили Педя човек.
— Как сте? — попитал Педя човек и си засукал мустака.
— Добре сме — отвърнали старците.
— Тебе чакахме.
— Вие сте добре — рекъл Педя човек, — ама аз не съм, защото нямам топла дрешка. А иде зима.
— Лесна работа! — рекъл старецът и одрал кожата на вълка.
А бабичката взела една губерка и му ушила хубаво меко кожухче.