Хората на Дарлинг ги заловиха там и без много церемонии ги натикаха в черен линкълн, който ги стовари на Колинс Авеню пред стоманената конструкция на недовършен хотел. Там ги чакаше самият Дарлинг. Пет минути по-късно районът беше блокиран от агентите на СОБК, които следяха всяка стъпка на двамата приятели. И всичко свърши.
Тогава Кроукър за пръв път видя Сполдинг Гън, директора на СОБК. Беше съвсем обикновен на вид мъж със сива и доста оредяла коса. Носеше очила с метални рамки и добре оформена брадичка, приличаше на университетски професор. Това впечатление обаче се разсея, когато той пристъпи към него и тихо промълви:
— Господи, колко се радвам, че най-сетне мога да стисна ръката ви!…
Шеташе напред-назад по палубата, но не пропускаше нищо от това, което ставаше на кея.
— Кога най-сетне ще тръгнем, Лю? — подвикна Мати.
Сестра му се беше заела да помага на Бени при зареждането на лодката с храна, но това очевидно й беше досадно. Рейчъл се намираше далеч от нея, чак на кърмата. Двете не бяха си разменили нито дума, откакто момичето се реши да й разкаже за Гидиън.
— Скоро — отвърна той. — Вече приключвам.
Джени го прегърна през кръста, той се обърна.
— Я ми кажи за какво се беше замислил — усмихна се тя.
— За нищо.
— Много си сериозен — погледна го изпитателно. — За Махур не бива да се тревожиш… Доста време беше в критично състояние, но сега е вън от опасност…
— Всъщност си мислех за годините, през които служех на американското правителство — рече Кроукър.
— Я стига, Лю — прегърна го тя. — Край на мрачните мисли. Днес празнуваме оздравяването на Рейчъл.
— Добре, щом казваш — усмихна се той, извърна се към една стройна фигура, появила се в края на пристана, и добави: — Ела, искам да те запозная с едно момиче…
Гидиън поклащаше бедра, златистата й коса блестеше на слънцето. Носеше къси панталонки от черна дънкова материя, над които беше навлякла няколко номера по-голяма тениска без ръкави с надпис „Бафълоу Бренд“. Беше боса, на гърба й се поклащаше голяма акустична китара. Приличаше на онези хипита, които вдигат палец край щатско шосе №1 за Маями…
Видя Кроукър и му помаха, медните гривни на китката й весело подрънкваха.
— Здрасти! — извика тя. — Благодаря за поканата, много мило от твоя страна!…
Свали слънчевите очила с огледални стъкла, под тях блеснаха котешките контактни лещи.
— Здрасти, Гидиън — засмя се Кроукър. — Това е Джени.
— О, лекарката на Рейчи — протегна ръка тя. — Приятно ми е…
— На мен също — стисна ръката й Джени. — Рейчи ми е говорила за вас…
Дочула гласовете им, Рейчъл се появи откъм кърмата. Слабичка и бледа, с огромни слънчеви очила на лицето, тя приличаше на Кейт Мос.
— Колко време стана? — попита Кроукър.
— Вече месец — отвърна Гидиън. — Дори трева не съм пушила… — Той й беше поставил условието да откаже всякакви наркотици, ако желае да се вижда с Рейчъл и занапред.
— Е, как е? — подхвърли Джени.
— Не бъдете толкова загрижена, докторе — засмя се Гидиън. — Оказа се, че да си чист като котешко мустаче не е толкова неприятно…
Рейчъл се хвърли в прегръдките й, Мати наблюдаваше сцената с каменно лице. После, заобикаляйки двете момичета отдалеч, тя се приближи към брат си и прошепна:
— И това е твоя идея, предполагам…
— Мисля, че вече ти писна да играеш ролята на декор — понижи глас той.
— Така е, но…
— Дъщеря ти си има собствен живот, Мати. Колкото по-скоро приемеш този факт, толкова по-голям е шансът ти да намериш място в него.
— Но що за живот е това? — направи гримаса тя. — Какво може да очаква от него?
— Очаква някой да я обича и да й се възхищава. За съжаление в момента това не си ти…
Мати замислено поклати глава, обърна му гръб и се отдалечи.
— Как мислиш, че ще постъпи? — обади се до него Джени.
— А ти как би постъпила, ако Рейчъл беше твоя дъщеря?
Тя не отговори. Протегна ръце да откачи въжето от кола, а той запали двигателя. През изтеклия месец няколко пъти я беше извеждал в открито море, тя се оказа схватлива ученичка. Освен това се гордееше с наученото…
— Бих се радвала, че е щастлива — отвърна на въпроса му.
— Същото е и с Мати — въздъхна Кроукър. — Дълбоко в душата си тя иска точно това… — Завъртя руля и лодката бавно се насочи към изхода на пристанището.
След известно време Мати се изправи на капитанския мостик до него. Настанен удобно в един от сгъваемите столове на палубата, Бени пушеше пура и разговаряше с Джени. Очевидно й разказваше някоя от безкрайните си истории, тъй като младата жена се заливаше от смях. Рейчъл и Гидиън лежаха по корем на носа, потънали в разговор.