— Но ние имаме — въздъхна Кроукър.
— Да, за съжаление. При това проблем, който е почти неразрешим. 36 000 пациенти на територията на САЩ са в списъка на чакащите за бъбречна трансплантация. Това принуждава болниците да правят подбор. Рейчъл е млада и това е един плюс за нея. Но тя е регистрирана наркоманка, което означава доста сериозен минус. Ако трябва да говорим за реални срокове, можем да разчитаме на бъбрек от НЦТО след шестнадесет до двадесет и четири месеца…
Той се олюля, сякаш получил удар в слънчевия сплит, и простена:
— Господи Исусе, това не може да е истина! Просто не може!
— За съжаление е истина — мрачно отвърна Джени Марш. — Но при бъбреците все пак имаме късмет… Те са единственият по-главен човешки орган, който може да се запази жив извън тялото. Просто е необходимо да го охладим до 32 градуса по Целзий, а след това да го напълним с разтвора на Белцер, използвайки специален апарат. Можете и да не повярвате, но този разтвор представлява обикновено картофено нишесте. Едно от най-големите открития в областта на медицината напоследък… Действа дори при клинична смърт. В корема се вкарва силно охладен разтвор на Белцер и това гарантира запазване на бъбреците в продължение на 72 часа.
— Но в случая с Рейчъл това велико откритие не ни върши работа — въздъхна Кроукър, стараейки се да скрие разочарованието си.
— Освен ако не пуснете в ход онази част от връзките си, за която аз нищо не зная — подхвърли лекарката.
Той напрегнато се приведе напред:
— А вие, докторе? Не можете ли вие да използвате връзките си?
Тя замълча, в очите й се мярна нещо като съжаление.
— Това не е градският съвет, никой не може да използва връзките си, за да получи бъбрек… Освен ако не направите дарение от сто милиона долара за научноизследователска дейност в тази област, като пак трябва да разчитате на късмета си… Както вече ви казах, всеки бъбрек е регистриран. В случай, че някой лекар в САЩ бъде хванат да трансплантира нерегистриран орган на свой пациент, той ще загуби не само правото да практикува, но и свободата си. Подобен акт попада под ударите на закона.
Биомеханичната ръка на Кроукър се сви в могъщ юмрук.
— Все пак трябва да има начин! — изръмжа той.
Очите на Джени Марш се спряха на протезата с любопитство и респект.
— Начинът е да откриете донор доброволец, чиято кръв обаче трябва да е еднаква с групата на Рейчъл, освен това едни особени съставки в нея ЧЛА — или човешки лимфни антигени, трябва да бъдат идентични с тези на момичето.
— Мати каза ли ви, че съм бил детектив в градската полиция на Ню Йорк? — внезапно попита той.
— Да.
— Ще намеря донор за Рейчъл! — Забеляза изражението й и попита: — Какви са шансовете ми?
— От опит зная, че малцина са онези, които биха приели да се разделят с бъбрека си. Говорим за бъбрек в сравнително добро състояние. Но дори да откриете такъв човек, неговата кръвна група трябва да е същата като на Рейчъл, освен това поне три до шест от онези ЧЛА, за които ви споменах, трябва да бъдат съвместими с биохимията на нейния организъм…
— Господи! — извика Кроукър. — Това означава, че имам повече шансове да спечеля джакпота на щатската лотария във Флорида!
Тя съчувствено го погледна и поклати глава:
— Все пак по-добре е да имаме някакъв шанс, господин Кроукър… По-добре, отколкото да нямаме никакъв.
Що се отнася до шанса, денят на Соня Вилалобос премина наистина зле. Още със ставането си от леглото откри, че няма ток. Дойде за малко — колкото да вземе един душ, после лампите примигнаха и отново угаснаха. Тя оправи леглото си на светлината на настъпващото утро, акуратно приглади ръбовете на кувертюрата, след което с въздишка измъкна един малък сешоар, който работеше на батерии. Гримът си нанесе в колата, на отворена врата. Иначе слънчевите лъчи, пречупени през оцветените стъкла, положително щяха да й изиграят лоша шега по отношение на цветовете.
На прага на съседната къща се появи госпожа Лайес и Соня се наведе навън да й се оплаче от липсата на ток. Естрела Лайес беше нейна сънародничка, живяла някога в планинските области на Парагвай. Тя пристъпи към колата и й подаде съдинка с готвено, акуратно увита в алуминиево фолио.
— За Нестор — рече, после се наведе и топло я разцелува по двете бузи. Откакто единствената й дъщеря беше заминала, тя се грижеше за Соня като за собствено дете. — По-добре ли е той?
— За съжаление не — отвърна й и прибра сешоара в жабката на колата.