— Случайно да си възстановил загубата на онзи патлак 38-ми калибър?
Бени измъкна един лъскав „Смит и Уесън“ от кобура под мишницата си и мълчаливо тикна ключовете в ръката му.
Вратата послушно се отвори, Кроукър усети как гърлото му се свива. Приятелят му го изблъска и се втурна във вътрешността на къщата, обувките му изтропаха по мексиканската мозайка в антрето. Той тръгна след него, откри ключа на осветлението и го натисна. Ярките тропически цветове на дневната сякаш се втурнаха срещу тях. Чисто и подредено, помещението сякаш ги подканяше да влязат.
Кроукър спря на прага на трапезарията, погледът му беше привлечен от нещо на пода.
— Погледни това, Бени — промърмори. — Тук е стоял някой, намокрен от дъжда… Стоял е доста дълго време, тъй като под краката му се е образувала локвичка. Плочките все още са влажни. Ако не е била Соня, значи е бил някой друг…
Въздухът влизаше и излизаше от дробовете на Бени на кратки, равномерни тласъци. Сякаш някой беше оставил мощен двигател да работи на празен ход.
Продължиха методичното претърсване на къщата, включвайки осветлението навсякъде. Провериха единствената затворена врата между хола и спалнята, но зад нея се оказа вграден шкаф, запълнен с акуратно подредени по цветове чаршафи и хавлиени кърпи. В съседство бяха банята и стаята за гости. Отвъд тях се намираше спалнята. Бени хлътна в голямата баня до нея, секунда по-късно отново се появи на прага и поклати глава:
— Nada.
Кроукър се наведе над леглото и се взря в покривката. На пръв поглед тя изглеждаше безукорно оправена, но при внимателно изследване на шарките се виждаше, че е била изпъната в една посока. Точно към телефона на нощното шкафче. Напрегнал взор и сетива, той бавно възстанови картината: някой е посегнал към телефона, извивайки тяло по кувертюрата. А някой друг му е попречил…
Заобиколи леглото, изправи се до далечния му край и отново напрегна взор, този пък към пода.
— Какво търсиш? — надникна иззад рамото му Бени.
— Не знам — въздъхна той, отпусна се на колене и започна да изследва килима до леглото. Скоро предчувствието му доказа своята правота: сред тъканта на килима, сякаш притиснат от тежък предмет, беше залепнал кичур коса. По цвят и размер отговаряше на косата на Соня, а от краищата на косъмчетата личеше, че са били изскубнати.
Изправи се и повдигна ъгълчето на възглавницата с един от стоманените нокти на протезата си.
— Соня е голяма чистница, нали?
Бени безмълвно кимна с глава. Изглеждаше запленен от разследването на приятеля си.
Кроукър пусна ръбчето и повдигна завивките със същия нокът на изкуствената си ръка. Върху възглавницата, точно в средата, имаше следи от червило.
— Какво е това, по дяволите? — промърмори парагваецът. Приятелят му се приведе ниско над тъканта и откри две косъмчета от мигли, дълбоко забити в нея. После бавно се изправи.
— Добре де, къде е тя? — напрегнато прошепна Бени.
Кроукър посочи гардероба.
Бени прехвърли револвера в лявата си ръка, а с дясната рязко дръпна вратичката. Едва сега приятелят му забеляза, че новото му оръжие е 22-ри, а не 38-ми калибър. Но в гардероба нямаше нищо друго, освен акуратно подредени дрехи на лавиците и редица обувки в най-долното отделение.
Кроукър извърна глава към прозореца.
— Колата й?
— На мястото си е, вече проверих.
Стоманеният нокът натисна бутона „послания“ на малкия телефонен секретар до леглото. Лентата се завъртя.
Прозвучаха два мелодични тона, после в репродуктора се появи мъжки глас:
— Скъпа, обажда се Нестор. С нетърпение очаквам сутринта, когато ще те видя. Много си мила, но е излишно да носиш храна. Твоето момче няма нужда от такива неща. По дяволите, все пак съм трогнат, знаеш ли? Чао засега, обичам те!…
— Този запис е бил направен преди прекъсването на тока — обади се Бени.
— Правилно. Най-вероятно снощи… — Извърна глава към приятеля си: — Кой е този Нестор? Обаждането му май наистина ще се окаже последното преди срязването на жиците…
— Нестор е танцьор. Или по-скоро беше танцьор, преди да пипне СПИН. В момента е на смъртно легло и бавно се топи, а Соня се грижи за него като за кученце…
Доловил особената интонация в гласа му, Кроукър вдигна глава:
— Ти май не одобряваш това, а?
— Вярно — намръщи се той. — Все имам чувството, че е опасно да се контактува с такъв човек.
— Я не се занасяй, ами се постави на мястото на Нестор — отвърна му, почука капачето на телефонния секретар и попита: — Знаеш ли го къде живее?
— Не, но номерът му положително го има в паметта за автоматично набиране…