— Ако искате, продължете малко по „Мълхоланд“. Ще получите добра представа за възможностите на колата. Можем да се спуснем по каньона Лоръл до магистрала сто и едно и да се върнем по нея в Холивуд.
— Съгласен.
Той бързо откри ключа отляво на волана и запали двигателя. Излезе от отбивката, превключи на първа предавка и се върна на „Мълхоланд“. През цялото време държеше едната си ръка на волана, а другата на скоростния лост и Каси веднага разбра, че знае какво прави.
— Очевидно познавате тези коли, но въпреки това ще си кажа речта.
— Разбира се.
Тя започна да изброява особеностите на автомобила-водната помпа, трансмисията, окачването и спирачките. После се прехвърли на купето.
— Компютърната система е съвсем стандартна. Имате компактдискплейър, автоматични прозорци и покрив, двойна въздушна възглавница. А тук долу…
Каси посочи пред седалката между краката си. Ланкфорд погледна натам, но незабавно върна вниманието си към пътя.
— … имате място за въздушна възглавница от дясната страна — в случай че пътувате с малко дете. Имате ли деца, господин Ланкфорд?
— Наричайте ме Терил. Не, нямам деца. А вие? Каси не отговори веднага.
— Всъщност не.
Ланкфорд се усмихна.
— „Всъщност не“ ли? Мислех си, че жените могат да отговорят на този въпрос само с „да“ или „не“.
Тя не обърна внимание на забележката.
— Какво е мнението ви за колата… Терил?
— Върви много гладко. Гот е.
— Наистина. С какво си изкарвате прехраната?
Ланкфорд хвърли поглед към нея. Вятърът развяваше черната му коса.
— Би могло да се каже, че разрешавам различни проблеми — отвърна той. — Бизнесконсултант съм. Имам своя компания. Занимавам се с едно-друго. Всъщност съм фокусник. Карам проблемите на другите хора да изчезват. Защо питате?
— Просто съм любопитна. Тези коли са скъпи. Трябва да сте много добър в работата си.
— О, добър съм. И парите не са проблем. Плащам в брой. Всъщност, Каси, скоро очаквам да получа голяма сума. Съвсем скоро.
Тя го погледна и инстинктивно потръпна от страх. Ланкфорд натисна газта малко по-силно и поршето се понесе още по-бързо по завоите.
— Каси. Как е истинското ви име? Касандра ли?
— Касиди.
— Като Бъч Касиди7 ли? Да не би родителите ви да са любители на бандитски филми?
— Като Нийл Касиди8. Защото баща ми постоянно пътувал. Или поне така са ми казвали.
Ланкфорд се намръщи и натисна педала още по-силно.
— Наистина жалко.
— Не се оплаквам. Бихте ли намалили малко, господин Ланкфорд? Ако не възразявате, бих желала да се върна в магазина цяла.
Той не отговори веднага. Гумите изсвириха на поредния завой.
— Казах, бихте ли…
— Да — накрая отвърна Ланкфорд. — Искате да се върнете жива.
Нещо в гласа му й показа, че няма предвид вероятността от катастрофа. Каси пак го погледна и се отдръпна към вратата.
— Моля?
— Казах, че искате да се върнете жива, Касиди.
— Да. Ако обичате, спрете колата. Не знам какво си Мислите, че пра…
Ланкфорд натисна спирачката и рязко завъртя волана наляво. Поршето поднесе, завъртя се на сто и осемдесет градуса и спря. Ланкфорд погледна Каси, усмихна се, после превключи на първа и потегли в обратната посока.
— Какво правите, по дяволите? — извика Каси. — Спрете колата! Веднага спрете колата!
— Дойдох за парите.
Тя вдигна дясната си ръка и се хвана за страничната дръжка. Мислите й полетяха със същата скорост като поршето, докато се мъчеше да открие някакъв изход.
— Всъщност не се казвам Ланкфорд — продължи мъжът до нея. — Прочетох името в една книга, която снощи открих на лавицата у Лио Ренфроу. Нарича се „Убийци“ и ми се стори подходящо. Истинското ми име е Карч. Джак Карч. И дойдох за парите, Каси.
Сред ужаса, който изпитваше, внезапно проблесна спомен. „Джак Карч — помисли си тя. — Знам това име.“
32
Поршето бясно слаломираше по „Мълхоланд“ и постоянно пресичаше жълтата линия, разделяща двулентовия път. Двигателят ревеше и виеше на завоите. Каси се беше вкопчила с две ръце в дръжката, но скоростта я подхвърляше насам-натам.
— Искам парите, мамка му! — извика Джак.
Тя не му отговори. Не можеше да откъсне очи от пътя. Бе убедена, че ще полетят в пропастта.
— Мартин е мъртъв! Палц е мъртъв! Лио е мъртъв!
Каси се завъртя към него. Остра болка прониза сърцето й. Карч намали скоростта и шумът отслабна.
— Всички са мъртви — каза той. — Но не искам и ти да ги последваш, Каси Блак.
Той се усмихна и поклати глава.
8
Приятел на Джак Керуак. Прочутото им пътуване из Америка лежи в основата на „По пътя“. — Б. пр.