През цялото време на кампанията помощниците й с желание оставаха да работят до късно през нощта, но дори те не можеха да направят така, че тя да бъде едновременно на две места. Ралф Брукс критикуваше броя й на гласувания наред с липсата на реални резултати от работата й в Конгреса. Някои от атаките му започнаха да улучват целта си, а междувременно Брукс продължаваше кампанията си с енергията на десетгодишен хлапак. Въпреки това като че ли не успяваше да постигне особени резултати — прогнозите се закрепиха на 55:45 в нейна полза. До Флорентина достигнаха новини, че в лагера на Ралф Брукс духът е започнал да пада, а средствата — да се изчерпват.
Ричард летеше до Чикаго всеки уикенд и двамата живееха постоянно на път, като често дори преспиваха в домовете на привърженици от южната част на Илинойс. Един от по-младите помощници в кампанията й неуморно ги разкарваше из щата с малкия си син шевролет. Флорентина се ръкуваше пред заводски врати в покрайнините на градовете преди закуска и участваше в събрания на земеделци в селските области на Илинойс преди обяд, но въпреки това успяваше да намери време следобед да се появи в някоя банка или редакция в Чикаго преди неизбежната вечерна реч и прием в „Барон“. В същото време така и не пропусна ежемесечните срещи на „Ремажен“.
Когато успяваше да хапне, това бяха безкрайни холандски закуски9 и импровизирани вечери. Вечер, преди да се строполи в леглото си записваше поредните факти и цифри (изнамерени от помощниците й) в черния тефтер с подгънати страници, който винаги бе някъде около нея. Заспиваше, като се мъчеше да запомни имена, безброй имена на хора, които биха се обидили, ако някога забрави ролята, която са изиграли в кампанията й. Ричард се връщаше в неделя вечер в Ню Йорк, уморен не по-малко от Флорентина. Нито веднъж не се оплака и не разтревожи жена си с проблемите на банката или хотелската верига. Тя му се усмихна за довиждане на поредното студено февруарско летище — забеляза, че носи един чифт от сините кожени ръкавици, които бе купил за баща си в „Блумингдейл“ преди повече от двадесет години.
— Имам за износване още един чифт, Джеси. Тогава ще му мисля дали да тръгна след друга жена — каза той и я остави да се усмихва.
Всяка сутрин Флорентина се събуждаше все по-твърдо решена. Ако тъгуваше за нещо, то бе за редките срещи с Уилям и Анабел. Уилям, който си пусна брада в стил Фидел Кастро, бе на път да завърши с пълно отличие, докато Анабел всяка ваканция се появяваше вкъщи с различен младеж.
От миналия си опит Флорентина очакваше в някой момент от кампанията да удари гръмотевица, но не си бе представяла, че след нея ще се стовари и същински метеорит. През последната година Чикаго бе разтърсен от серия брутални убийства, извършени от човек, когото пресата нарече „Чикагския главорез“. След като прерязваше гърлото на жертвата си, убиецът оставяше подписа си — изрязано сърце върху челото — за да няма съмнение кой е извършителят. На все повече и повече срещи на двамата кандидати се повдигаше въпросът за реда и спокойствието. Улиците почти опустяваха през нощта — хората се страхуваха от убиеца, с когото полицията бе безсилна да се справи. За облекчение на Флорентина, той бе хванат една вечер в кампуса на Северозападния университет точно в момента, когато нападаше една от студентките.
На следващата сутрин Флорентина направи изявление, в което похвали чикагската полиция и отправи лично послание до служителя, който бе извършил ареста. Смяташе, че с това въпросът е приключен, докато не прочете новините във вестника. Ралф Брукс бе обявил, че лично ще води делото срещу Чикагския главорез, дори това да му струва сенаторското място. Ходът му бе блестящ, дори Флорентина изпита възхищение. Вестниците в цялата страна публикуваха снимки на красивия щатски прокурор наред с образа на ужасния убиец.
Процесът започна пет седмици преди предварителните избори и делото бе очевидно ускорено заради влиянието на щатския прокурор. Това означаваше, че Ралф Брукс се появяваше всяка сутрин на първа страница и настояваше за смъртна присъда, за да могат жителите на Чикаго отново да ходят спокойно по улиците. Флорентина правеше изявление след изявление във връзка с енергийната криза, регулирането на шума от летището, субсидирането на зърнопроизводителите и дори за придвижването на руски войски към полската граница след обявяването на военно положение и затварянето на лидерите на „Солидарност“. Но нито едно от усилията й не бе в състояние да измести щатския прокурор от центъра на вниманието. На една среща с редакторския съвет на „Чикаго Трибюн“ тя полушеговито се оплака на главния редактор, който се извини, но посочи, че все пак именно Ралф Брукс продава вестника. Флорентина се оттегли в канцеларията си във Вашингтон. Чувстваше се безсилна и знаеше, че няма ефективен начин да се опълчи срещу опонента си.