— Че защо му е на Радклиф гимнастически салон? — попита Уенди, докато Белла й помагаше с куфарите. Двете започнаха да разопаковат багажа й, а Флорентина се зарови в книгите си, като се мъчеше да не показва изумлението си от онова, което излизаше от багажа на Белла. Първо се появиха вратарски наколенки, последвани от нагръдник, два клина, маска за лице (Флорентина я пробва), два хокейни стика и хокейни ръкавици. Уенди подреди всичките си дрехи на малки спретнати купчинки и ги прибра в гардероба си, преди още Белла да реши къде да сложи стиковете си. В крайна сметка просто ги завря под леглото.
След като се настаниха, трите момичета поеха към трапезарията. Белла стигна първа и натрупа върху таблата си такова количество месо и зеленчуци, че и на нея й беше трудно да я носи. Флорентина си сложи нормално според нея количество храна, а Уенди се задоволи само с две щипки салата. Флорентина започна да си мисли, че приличат на трите мечки на Златокоска от приказката.
Както ги бе предупредила Белла, двете момичета не мигнаха цяла нощ. Трябваше да минат няколко седмици, преди Флорентина и Уенди да успеят да заспят за цели осем часа. Години по-късно Флорентина откри, че е в състояние да заспи навсякъде, дори в претъпканата чакалня на някое летище — най-вече благодарение на първата си година в университета.
Белла беше първата първокурсничка, която играеше като вратар в университетския отбор на Радклиф, и прекара първата година, като с радост хвърляше в ужас всеки, който дръзваше да се опита да й отбележи гол. Винаги стискаше ръцете на малцината, които успяваха. През голяма част от времето Уенди бе преследвана от мъже, които посещаваха кампуса. Някои от тях бяха хванати. Освен това прекара повече време над отчета на Кинси3, отколкото над записките от лекциите.
— Скъпи мои — каза тя, отворила очи като чинийки, — това е сериозен научен труд, написан от изтъкнат професор.
— Първият научен труд, от който са продадени повече от един милион бройки — отбеляза Белла, взе стиковете си и излезе от стаята.
Седнала пред огледалото в стаята, Уенди започна да проверява червилото си.
— Този път кой е? — попита Флорентина.
— Никой конкретно — отвърна тя. — Отборът по тенис на Дартмът е дошъл да играе срещу Харвард и не можах да се сетя за по-добър начин да прекарам следобеда. Искаш ли да дойдеш?
— Не, благодаря. Просто ми е любопитно как ги намираш — каза Флорентина и критично се погледна в огледалото. — Не си спомням кога някой друг освен Едуард ме е канел да излезем.
— Не е необходимо много разследване — каза Уенди. — Може би ги държиш настрана.
— Но как? — попита Флорентина и се обърна към нея.
Уенди остави червилото и взе гребена.
— Отдалеч се вижда, че си духовита и интелигентна, а малко мъже са способни да го преглътнат. Плашиш ги, а това не е добро за тяхното его.
Флорентина се разсмя.
— Говоря сериозно. Колко мъже биха се осмелили да доближат любимата ти мис Тредголд, да не говорим за някакво предложение?
— И какво би ме посъветвала? — попита Флорентина.
— Изглеждаш достатъчно добре, а и не познавам някой, който да се облича с повече вкус от теб. Така че просто се прави на тъпа и ласкай егото им; така ще имат чувството, че трябва да полагат грижи за теб. При мен това винаги работи.
— Но как успяваш да ги накараш да спрат да мислят, че имат право да скочат в леглото ти само след един хамбургер?
— О, обикновено получавам три-четири пържоли, преди да им позволя каквото и да било. А понякога просто казвам „да“.
— Всичко това е чудесно, но как се справи първия път?
— Един бог знае — отвърна Уенди. — Не си спомням чак толкова назад в миналото.
Флорентина се разсмя отново.
— Ако дойдеш на тениса, може да извадиш късмет. В края на краищата, ще има още петима мъже от Дартмът, да не говорим за шестимата от Харвард.
— Не, не мога — със съжаление отговори Флорентина. — Трябва да довърша есето за Едип до шест часа.
— А всички знаем какво е станало с него — ухили се Уенди.
Въпреки различните си интереси, трите момичета станаха неразделни приятелки. Всяка събота следобед Флорентина и Уенди ходеха да гледат хокейните мачове на Белла. Уенди дори се научи да крещи: „Убий ги!“, макар че не звучеше особено убедително. Беше шеметна първа година и Флорентина с удоволствие разказваше на баща си всевъзможни истории за Радклиф, Белла и Уенди.
3
Алфред Чарлз Кинси (1894–1956) — американски зоолог, изучавал сексуалното поведение на хората в САЩ. — Бел.пр.