През първите няколко минути и двамата не проговориха нито дума. Той донесе храна от бюфета, след което и двамата се опитаха да заговорят едновременно. Казваше се Скот Форбс и специализираше история в Харвард. Флорентина бе срещала името му в светските колонки на бостънските вестници като наследник на семейния бизнес на Форбс и един от най-търсените млади мъже в Америка. Искаше й се да не е така. „Какво значение има името?“, помисли си тя и каза своето. Като че ли не му направи никакво впечатление.
— Красиво име за красиво момиче — каза той. — Съжалявам, че не сме се срещнали по-рано.
Флорентина се усмихна.
— Всъщност миналата седмица бях в Радклиф на онзи прочут мач, когато изгубихме със седем на нула — добави той.
— Играл си там? Не те забелязах.
— Нищо чудно. През по-голямата част от времето лежах на земята и ми се повръщаше. Никога не бях пил толкова много. Белла Хеламан може да изглежда грамадна и като си трезвен, но ако си пиян, прилича на същински танк „Шърман“.
Флорентина се разсмя и с удоволствие заслуша историите му за Харвард, за семейството му и за живота в Бостън. През останалата част от вечерта танцува само с него и когато празненството свърши, той я изпрати до Радклиф.
— Можем ли да се видим утре? — попита Скот.
— Разбира се.
— Какво ще кажеш да излезем извън града и да хапнем някъде на обяд?
— С удоволствие.
През останалата част от нощта Флорентина и Белла разговаряха за кавалерите си.
— Мислиш ли, че има значение това, че е излязъл направо от Социалния регистър?
— Не и ако си заслужава — отвърна Белла, която много добре разбираше страховете на Флорентина. — Нямам представа дали Клод изобщо фигурира в някакъв регистър — добави тя.
На следващата сутрин Скот Форбс я закара извън града със старата си кола. Никога през живота си не се бе чувствала по-щастлива. Обядваха в един малък ресторант в Дедам, който бе пълен с познати на Скот. Флорентина се запозна с Лоуел, Уинтроп, Кабът и още един Форбс. Много се зарадва, когато видя към нея от една маса в ъгъла да приближава Едуард Уинчестър в компанията на привлекателно тъмнокосо момиче — най-накрая един познат. Едуард изглеждаше поразително добре и много щастлив. Бързо разбра причината, когато той й представи годеницата си Даниел.
— Двете би трябвало да се разбирате отлично — каза Едуард.
— Защо? — попита Флорентина и се усмихна на момичето.
— Даниел е французойка и отдавна й разказвам, че макар и да играех дофина, когато те обявих за вещица, тъкмо ти трябваше да ме учиш как да произнасям sorcière.
— Je n’aurais jamais pense que je tomberais amoureux d’une sorcière5 — тихо каза Скот, докато Флорентина гледаше как двамата се отдалечават.
Флорентина избра порция соле и се съгласи с предложения от него мускат, благодарна за това, че разбира от храна и вино. Изненада се, че са останали само двамата в целия ресторант, когато в четири оберкелнерът доближи масата им и намекна, че приготвянето на заведението за вечеря ще отнеме известно време. Когато се върнаха в Радклиф, Скот нежно я целуна по бузата и й каза, че утре ще й се обади.
Звънна й на следващия ден на обяд и я попита дали ще понесе да го гледа как играе хокей в младшия университетски отбор срещу Пен в събота, след което предложи да вечерят някъде.
Флорентина прие поканата, като едва успя да прикрие радостта си — с нетърпение очакваше да го види отново. Тази седмица й се стори най-дългата в живота й.
В събота сутринта взе едно важно решение как да прекарат уикенда. Напълни един малък куфар и го сложи в колата си, след което потегли към пързалката. Стигна много преди началото на мача. Седна на трибуната и зачака. За момент се уплаши, че чувствата му са се променили в сравнение с предишните им срещи, но страховете й изчезнаха в мига, когато той й махна и се плъзна по леда към нея.
— Белла каза да не се прибирам, ако изгубиш.
— Може пък да не искам да се прибираш — отвърна той и се отдалечи.
Гледаше играта и й ставаше все по-студено и по-студено. През целия следобед Скот като че ли така и не докосна шайбата, но въпреки това най-редовно се оказваше размазан в преградите. Тя реши, че този спорт е много глупав, но нямаше да му го каже. След края на мача седна в колата си и го зачака да се преоблече; последва поредната забава и накрая двамата останаха сами. Той я отведе в „Лок-Оубърс“, където отново сякаш познаваше всички. Този път тя не срещна нито едно познато лице освен онези, които бе виждала по кориците на модните списания. Той се държа възможно най-грижливо, което й помогна да се отпусне. Отново двамата си тръгнаха последни и Скот я откара до колата й. Целунаха се нежно по устните.