— Това беше моята майка!
Сълзи се търколиха по страните му. Той ги избърса, мушна портрета под жилетката в областта на сърцето и подаде после листа на двамата служители.
— Моля, майне херен! Това е, което още исках да напиша.
Двамата погледнаха едновременно написаното и прочетоха:
„Признавам вината си и се разкайвам. Дано татко и чичо ми простят! Бог да се смили над мене! Но проклятие за тези, които ме поведоха по криви пътища! Бях твърде слаб за съпротива. Сбогом!“
Ръката на Шарфенберг бръкна още веднъж в чекмеджето… проблясък на стомана… приглушен гърмеж…! Един малък револвер изпадна от неговата десница, главата му увисна назад. По средата на челото се бе появила дупка с големината на грахово зърно. Той беше… мъртъв! Двамата служители не бяха направили никакво движение. Сега само се спогледаха потресено. После прокурор Унтерберг взе ръката на лейтенанта, остана заслушан около минута и каза:
— Свърши се!
— Подозирах го — обади се асесорът.
— Можехме ли да попречим? — попита прокурорът със съмнение.
Асесорът поклати глава.
— Стана прекалено бързо. Изобщо това може би беше най-доброто.
По стълбите внезапно се чуха шумни стъпки. Вратата се отвори и влезе старият Шарфенберг, следван от слугата си Йозеф.
— Добър вечер, майне херен! — поздрави майорът. — Трябва непременно да говоря със сина си. Но какво държите? Покажете ми листа!
Взе го от ръката на асесора и се зачете. Когато свърши, погледна неразбиращо служителите, премести поглед пак към редовете и повтори:
„Бог да се смили над мен! Сбогом!“
Едва сега видя сина си. Пристъпи към него, улови ръката му и приведе устни да я целуне. Погледът му се прикова със смъртна уплаха към сина, докосна с пръст раната на челото и се свлече полека, без звук да отрони, на пода. Ударът го беше поразил и убил на място. Слугата нададе висок вопъл. Двамата служители се отдалечиха. Не можеха да сторят нищо повече, освен да повикат съдебния лекар.
— Каква трагедия! — продума замислено асесорът. — Знаете ли, хер прокурор, в моята най-ранна младост никое място от Библията не ме покъртваше така както притчата за блудния син. Макар синът да е прегрешил във висша степен спрямо бащата, бива отново с радост приет и получава най-добра премяна. А тук? Нима не е могъл Шарфенберг баща да спаси сина си от бездната, преди да е станало твърде късно?
— Кой знае? — отвърна прокурор Унтерберг, поклащайки глава. — Небесният Отец сигурно ще прости на двамата Шарфенберг. Представителите на земното правосъдие тук не могат да произнасят присъди.
Тръгнаха си, задълбочени в сериозен разговор.
22. Глава
Големият ден на Хендшел
Нека се обърнем още веднъж към събитията, които се разиграха в планините след окончателното залавяне на избягалия Науман. Докато Краля на контрабандистите се намираше под сигурен надзор в затвора на столицата, старата въглищарска двойка седеше със своя кумец Вебер край постелята на американеца, който беше още много слаб и в непълно съзнание. Внезапно старият видя през прозореца между дърветата да се мярка униформа.
— Раздавачът! — извика той.
— Да не би при нас да идва? — попита въглищарят учудено.
— Че при кого другиго? Ние сме последните тук, на края на света. Ако някой се появи по тези места, ще търси нас.
Пощальонът влезе, вдигна високо едно голямо писмо и прочете адреса:
„Хер въглищаря Андреас Хендшел, Айхенгрунд18 при село Ветерсхайм.“
— Това съм аз! — каза старият.
— И аз това рекох! — изстена пощаджията. — На вас да донесе човек писмо, не ви е работа. Трябваше да вървя горе-долу два часа.
— Затова ще ви черпя една ракия — усмихна се въглищарят.
Извади от стенното шкафче едно прашно, много рядко използвано шише и му наля. Докато раздавачът пиеше, въглищарят поднесе писмото към светлината и каза:
— Изглежда досущ като служебно писмо!
— Естествено — обади се вещият пощенски служител. — Пристига от Апелативния съд.
— Какво? От столицата? — усъмни се Хендел. — Това е невъзможно! За какво ли съм им притрябвал?
— Вероятно ще го прочетете от писмото — отбеляза пощальонът и си допи ракията. Старият продължи:
— Не мога да го прочета. Страхувам се. Отворете го и го прочетете вие!
Пощаджията отвори писмото много внимателно и прочете следното:
„С настоящото се задължава въглищарят Андреас Хендтел от Айхенгрунд да се яви в десетдневен срок в канцеларията на хер съветника в Апелативния съд Фон Харсдьорфер.“