Двамата го осведомиха. Той избухна в звънлив смях и отбеляза:
— Ама че шегаджия е тоя лекар! Но чуйте, имам едно хрумване, как бихме могли да се реваншираме…!
Няколко минути по-късно Ландрок и въглищарите потеглиха към „Маркщрасе“ 7. Там бившият вахмистър се раздели със своите роднини и се върна вкъщи. Когато старият позвъни, жена му го сръга и прошепна:
— Ей, и да направиш един подобаващ, изискан поклон! Един истински крацфус19, с левия крак назад! Аз пък ще направя кникс20, точно както тогава в църквата, когато пасторът изрече благословията. Хер Арнд трябва веднага да забележи, че имаме добри маниери.
— Само не бери грижа! — прошепна в отговор нейният мъж. — Моят поклон ще бъде добър. А ти се поклони достатъчно дълбоко, по-добре три цола по-дълбоко, отколкото един прекалено високо! Такива хора много държат на вежливостта.
Вратата се отвори и един слуга застана пред тях. Той съпроводи двойката до всекидневната, където се намираше Арнд. При вратата въглищарката тикна мъжа си напред. Той направи един дълбок поклон с левия крак назад, както бе искала жена му, и така я халоса с тока на ботуша над коляното, че тя приклекна на килима — беше направила зад него един дълбок кникс.
— Магаре! — навика го шепнешком. После го избута настрана и повтори своя кникс. Детективът не успя да остане сериозен. Сърдечно се разсмя.
— Вие сте довели вашата съпруга? Само така! Заповядайте, моля, настанете се там!
Хендшел поиска да се подчини и вече подгъваше колене, за да се „съедини“ с мекото кресло, когато жена му го дръпна настрана за дългия пеш и каза:
— Много мило от ваша страна, хер Арнд, много любезно, но ние добре знаем кое подобава и кое не. Няма да седнем.
— Седнете, моля! — подкани той. — Та вие идвате отдалече, трябва да си починете.
— Е, краката ни са стари, наистина, но няколко минути все ще изтраем прави.
Тя размахваше ръце насам-натам, сякаш се канеше да зашлеви някого.
Арнд се усмихна добродушно и каза:
— Радвам се, че приехте моята покана. Хер Фон Харсдьорфер желае да разговаря с вас, а аз ще ви придружа, за да ви подкрепя малко, ако се наложи. Съветникът в Апелативния съд е образован мъж и за вас ще бъде удоволствие да побеседвате с него. — Той се подсмихна леко и продължи: — Знаете, че аз участвах в преследването на престъпника Науман. Ето защо ще се радвам, ако днес мога да ви се отблагодаря за помощта. Без вас, скъпи хер Хендшел, навярно още дълго щяхме напразно да издирваме истинския Крал на контрабандистите.
Двамата старци се смутиха и не намериха думи за отговор. Тогава въглищарката се сети за своята кошница и възкликна:
— Ние също искаме да ви се отблагодарим, хер Арнд, понеже сте толкова любезен с нас. Донесохме ви нещо.
— Нещо хубаво! — отбеляза старият, като направи движение с ръка и така разтвори уста, сякаш се канеше да нагълта четвърт говедо.
— Да, нещо изискано! — прибави тя с многозначително кимване.
— Е, ами хайде покажете го тогава! — подкани Арнд любопитно.
Тя отвори кошницата и извади черния овесен хляб.
— А-а, истински планински хляб! — възкликна той, ала старата го прекъсна бързо:
— Но не за вас, а за нашия братовчед вахмистър Ландрок. За вас е предназначено това тук!
По време на своите приказки тя извади от кошницата един бял пакет.
— Ето! — каза гордо. — Вашето любимо ядене!
Арнд поклати объркано глава.
— Моето любимо ядене? Хм-м, аз имам много!
— Но едва ли толкова любими като тоя кашкавал! — усмихна се старата. — Увих го в носната си кърпа, ама няма защо да се гнусите, само два пъти съм се секнала в нея — на сватбата навремето. Оттогава си стои чисто изпрана и неупотребявана. Аз именно през целия живот съм навикнала на чистота. А сега да я разгърнем!
Тя отви кашкавала от носната кърпа и го поднесе триумфално на Арнд.
— Е, какво ще кажете?
Детективът се дръпна стреснато назад. Тя го сметна за радостна почуда и продължи:
— Нали? Кашкавал за рендосване и толкова голямо парче! Сигурно не сте си го и помислили?
— Действително не — призна чистосърдечно той.
— Барем петгодишен! — провикна се възторжено тя.
— Толкова стар? — запита Арнд, вече паднал духом.
— Да. Виждате, че е прозрачен като рог и твърд като камък! Ама нищо не вреди. Вие, изглежда, имате много здрави зъби. А имате ли също здрав стомах?
— Надявам се — отвърна още по-обезкуражено.
— Е, така трябва, защото такива превъзходни кашкавали тегнат като олово в стомаха — заяви старата. — Четири-пет дена не може да го смели човек. И това му е хубавото, че помага и икономически. Който има четвърт фунт такъв кашкавал в стомаха си, може да изкара половината седмица без нито хапка нещо друго. Само много вода трябва да пие, защото кашкавалът трябва да се размекне, преди стомахът да може да го смели. Това парче ми беше единственото, ама аз го донесох за вас, понеже толкова много го обичате.