— Купил я от господин, кой спечелил пари. Той имал ваша честна дума, ама кога дошъл вземе пари, вие бил заминал. Чакал, вие не дошъл, а той нуждаел от пари. Тогаз дошъл при мен и продаде таз’ бележка. Ден сега минал, ама подпис все още валиден. Иска хер лейтенант плаща сега?
— Не, негоднико! — извика младият мъж вбесено. — За днес трябва да се задоволиш с двете хиляди, които вече получи.
Дорн направи гримаса.
— Ау, вай! Тогаз трябва направя какво вече казал, трябва продам хартия на друг. Ще пътува за столица и пита за хер оберст6 какво заплати за свидетелство с честна дума на хер лейтенант Фон Шарфенберг.
Лейтенантът пребледня.
— Човече, откажи се от тая работа! Ето ти парите!
Той наистина се наведе, вдигна петте гулдена и ги подаде на Зигмунд Дорн. Онзи ги взе и запита ухилено:
— Нямал ли право, хер лейтенант?
— Мълчи! И тъй, на каква отстъпка си готов?
— Тук вписани хиляда и двеста гулдена. Каква отсрочка иска има хер лейтенант?
— Една седмица.
— Не, туй не става. Три дена!
Шарфенберг поклати глава.
— Дотогава няма да мога да набавя сумата.
— Няма вече хер лейтенант честна дума? — попита старият многозначително.
— Нехранимайко! Значи след три дни! И колко искаш за отсрочката?
— Сто гулдена.
Офицерът изскърца със зъби.
— Пъкъл и Сатана! Откачен ли си? — извика. — Но за съжаление съм в ръцете ти и трябва да ти изпълня волята. Ала втори път това няма да се случи. Ще дам сто отгоре!
— Ще даде ли хер лейтенант малка гаранция или подпис?
— Глупости! Сега нямам време за такива работи. Аз още днес ще се върна в столицата. Имаш думата ми.
— Топ?
Лихварят подаде ръка за скрепване на споразумението.
— Охо! Наистина ли мислиш, че един офицер трябва да даде ръката си, за да му повярваш? — произнесе презрително Шарфенберг.
— Да не би мой ръка пълна с мръсотия? Е, тогаз няма принуждава хер лейтенант. Ама без ръкостискане гешефт невалиден!
— Ти наистина си много опак човек! Ето ръката ми. Стисни я. Топ!
Подадоха си ръце, после лейтенантът се извърна рязко към Дорн.
— А сега се разкарай!
Зигмунд Дорн си тръгна. Подсмихна се, защото беше удържал една многократна победа. По-късно, преди да се качи във вагона на четвърта класа, видя лейтенанта да се качва в същия влак, но в купе първа класа.
Срещу това старият нямаше нищо против, тъй като при всички случаи се чувстваше на своето място по-добре от Шарфенберг, когото безпаричието потискаше на меката седалка. Зигмунд Дорн се ухили. Знаеше, че лекомисленият офицер скоро ще му бъде изцяло в ръцете.
8. Глава
Роб на парите
Няколко дни след гореописаните събития лейтенант Бруно фон Шарфенберг седеше в своето добре обзаведено жилище в столицата. Размишляваше мрачно и отново и отново хвърляше изпитателни погледи надолу към улицата. Явно с голямо нетърпение очакваше нещо или някого. Най-сетне погледът му малко просветна. Стана и отиде до вратата. Чуха се стъпки и влезе един млад, елегантно облечен господин.
— Е? — попита Шарфенберг очаквателно.
— Нищо и отново нищо! — отвърна другият.
— Дори при петнайсет процента?
— Да. Хората, изглежда, смятат финансовото ти състояние за изключително разклатено!
— Глупости! На кого ще е известно финансовото ми състояние? — реагира ядосано Шарфенберг. — Досега съм взел заем само от двама-трима бизнесмени. Но тези кръвопийци явно поддържат връзка помежду си. Поврага! Да имах поне толкова, че да рискувам довечера една игричка!
Приятелят кимна.
— И аз с удоволствие бих потърсил късмета си — допълни. — Толкова се зарадвах, когато ми предложи сто гулдена, ако намеря някой услужлив кредитор. Но за съжаление не намерих такъв.
— Дяволите да ги вземат всички тия поклонници на парите! По-рано рискуваха едно-друго, а сега обръщат десет пъти всеки кройцер насам-натам, преди да го похарчат!
Физиономията на другия придоби замислен вид.
— Хм-м! Все още знам едно средство.
— Наистина ли? И какво е то?
— Погледни във вестника! Колко често се предлагат там кредити!
— И ти наричаш това средство? — попита Шарфенберг презрително.
Същевременно посегна към лежащия върху масата до него вестник, бутна го към другия, посочи едно място и каза:
— Ето, чети!
Подканеният прочете:
— „Кавалер, син на богата благородническа фамилия, търси спешно заем от няколко хиляди гулдена срещу висока лихва. Оферти под инициали Ф. 77, до този вестник.“ По дяволите! Това сигурно си ти?
— Да. Аз поместих обява, както виждаш — отговори лейтенантът.
— И резултатът?
— Този тук!