— При тези обстоятелства намирам откровеността за препоръчителна. Освен това сигурно мога да разчитам на мълчанието на вашия тъст.
— Разбира се, разбира се! Аз следователно ще… о, Небеса, той се засмя, когато излезе оттук. Подозирам нещо!
— Но не нещо неприятно? — попита офицерът угрижено.
— О, не! Но знаете ли, ние никога не се завличаме, касите ни стоят на взаимно разположение, а папа е малко брутален, макар човек да не може да му се сърди. Аз, за съжаление, оставих сейфа отворен. Сумата е вътре. Дано не е стигнал до мисълта да се самообслужи… а, ето го!
Тъстът се върна. Смееше се с цялото си лице. Тупна се по вътрешния джоб и изликува:
— Виктория, спечелихме, спечелихме! Имам ги!
— Какво по-точно?
— Петнайсетте хиляди. Друг път не оставяй сейфа си отворен. Прибрах парите в портмонето си и ти оставих разписка. А сега бързо да си вървя. Трябва да купувам, да купувам! Адио, момчето ми! Моите почитания, хер лейтенант!
И поиска да се измъкне през вратата. На Шарфенберг му идеше да го хване за пеша на сакото, но не се наложи. Шонлайн бързо пристъпи и улови тъста за ръката.
— Стоп! — извика. — Тая работа няма да стане толкова бързо!
— Какво има още?
— Аз наистина не разполагам вече с парите. Обещах ги на хер лейтенанта.
— На хер лейтенанта? — прозвуча удивено. — От него ли вземаш ипотеката? А, не! Тук виждам някакъв вексел! Хм, хм! Зетко, зетко, нима си се набъркал в занаята на лихварите и кожодерите!
— Не ми е хрумвало! Ти ме познаваш! Само три процента!
— Три процента? Човече, луд ли си? Аз мога да спечеля с тези пари повече от трийсет! Но както обикновено — твоето добро сърце! Няма да го позволя!
— Аз с удоволствие бих платил по-висока лихва — обади се лейтенантът, който се чувстваше като в Чистилището.
— Нищо няма да платите, нищо! Каквото веднъж съм взел, не връщам. Позволете!
Мнимият тъст прегледа вексела и започнатата декларация, после каза:
— По този начин! Аха, такава ли била работата! Е, Шарфенберг са честни хора, тук човек може да рискува. Но защо всъщност само пари в брой, след като аз мога с тях да направя чудесен удар?
Лейтенантът започна отново да добива надежда.
— Може би имате предложение за друга приемлива спогодба? — попита.
— Може би. Вилибалд, развързваш ли ми ръцете?
Зетят се усмихна сдържано.
— Е, че няма да върнеш парите, това ми е известно, но че въпреки това ще удовлетвориш хер лейтенанта, това също е сигурно. Така че прави каквото намериш за добре!
— Хубаво! Но аз съм далеч по-добър, отколкото навярно предполагаш. От съображение към хер лейтенанта ще върна нещо в брой. Правя едно предложение. Ако бъде прието — добре, бъде ли отхвърлено — изчезвам. И така, да го направя ли?
— Говорете, моля! — помоли Шарфенберг.
— И така, връщам хиляда гулдена, после един вексел до фирмата „Фрайман & Ко“ издаден за четири хиляди гулдена, и накрая останалите пет хиляди гулдена в чилийски ценни книжа, на стойност, каквато аз самият съм дал за тях.
— Хм, предложението е порядъчно! — отбеляза Шонлайн.
— „Фрайман & Ко“ сигурна ли е? — попита лейтенантът, който никога не беше чувал това име.
— Гарантирано!
— И чилийците вървят?
— Ама че въпрос! Та нали ви казвам, че отиват нагоре като книжно хвърчило! Вашите пет хиляди могат, ако ги задържите, да се удвоят. Да ударим ръце!
Протегна ръка и лековерният млад мъж даде съгласието си. Декларацията беше довършена и подписана, след което Шарфенберг получи хиляда гулдена в банкноти с приспадане на лихвите, вексел до „Фрайман & Ко“ и южноамериканските държавни ценни книжа. Радостен, че е успял да направи сделката, той прибра всичко и получи после уверението от жизнерадостния тъст:
— Вие при всички случаи ще си спомняте моята галантност, скъпи ни хер Фон Шарфенберг. Аз ви подарих направо от джоба си една висока печалба, така че вие направихте отлична сделка. Разбира се, само защото ми е известна репутацията на вашата фамилия. Искате ли да се убедите?
Лейтенантът беше всичко друго само не и бизнесмен. Той никога не се интересуваше от курса на борсовите книжа. Беше радостен, че беше успял все пак да получи заема по толкова лесен начин, и нямаше желание да се занимава с трудни сметки. Но понеже уверението му се предлагаше толкова любезно, отговори:
— Ще ми бъде много приятно да мога да се убедя.
— Хубаво! Моля, погледнете тук, хер лейтенант!
Фишер извади един борсов бюлетин, посочи съответното място и каза:
— Тук го имаме черно на бяло. Я прочетете!
— Най-новата емисия9 за Чили: 100 — прочете офицерът.
— Е, разбирате ли го? — попита тъстът.