— И кой дойде? Науман? — попита детективът полу на шега.
— Той не, но един друг интересен мъж. Един млад офицер, чието лице обаче не можах да различа. Той се отправи към къщата на Золбриг, но бавно и предпазливо, сякаш кроеше нещо лошо. Влезе и затвори вратата. Ключът се намираше в ключалката, но с езичето нагоре, така че отново можех да наблюдавам пред дупката какво става вътре. Офицерът и мъжът — предполагам Золбриг — разговаряха. После Золбриг се качи горе и не след дълго се върна с банкноти, които даде на другия. Но странната загадка продължи. Внезапно при тях изникна трети — с мушама за дъжд и качулка.
Арнд го погледна изненадано.
— Охо! Видяхте ли лицето му?
— Не, неговото също не! Но реших да внимавам. Инструктирах най-близкия пазач. После се върнах при къщата. Малко след това Золбриг отвори пътната врата, озърна се предпазливо и пусна офицера. Поне така си помислих по униформата. Но походката му ми се стори някак си по-различна. Помолих пазача да проследи мъжа, за да разбера къде отива. По-късно узнах, че излязъл от града и долу при Петрикирххоф поел бързо през ливадите към реката. На пазача не било възможно да го проследи по-нататък. Междувременно аз чаках мъжа с дъждобрана.
— Но той не дойде? — попита Арнд напрегнато.
— Дойде, с мушамата и качулката, облечен точно както третия от „гилдията“. Дадох знак на пазача да го задържи. Човекът се представи като лейтенант Бруно фон Шарфенберг!
Арнд подскочи.
— Невероятно! Да не ме поднасяте нещо?
— И през ум не може да ми мине — натърти асесорът. — Помислете си! Пазачите преследват някакъв подозрителен тип. Да приемем, че е бил Науман. Да приемем по-нататък, че се е срещнал при Золбриг с Шарфенберг. Преднамерено или случайно, това ще се установи. Във всеки случай Науман е накарал офицера да си размени униформата с неговите дрехи. Това е много лесно, тъй като двамата имат приблизително еднакви фигури. Ето как Краля на контрабандистите успя да избяга.
Арнд помълча на първо време, после заяви:
— Хер асесор, вие сте открили нещо много важно. Може би ще трябва малко по-отблизо да вървим по дирите на Шарфенберг. Къде може да се е насочил? Хм-м! Ще трябва да позаангажираме малко комисар Андерс. Аз ще намина още веднъж към жилището му. Той непременно трябва да се заеме с младия хер Фон Шарфенберг. Банкноти е разменил със Золбриг? Странно! Но това сега е работа на Андерс. Хер асесор, бих желал лично да проследя дирята на Науман. Ще ми помогнете ли?
Асесорът естествено обеща подкрепата си при лова на Краля на контрабандистите. И тъй като Арнд искаше преди това да говори с комисар Андерс, уговориха се да се срещнат след два часа в жилището на асесора.
17. Глава
Преследване
Само два часа след описаните събития Арнд отиде да вземе асесора.
— Вероятно можете да яздите? — попита детективът.
— Естествено.
— Толкова по-добре — каза Арнд. — Виждате, че съм довел кон и за вас.
Когато яздеха малко по-късно по улиците, Ансбах попита:
— Мислите ли, че Науман ще използва железницата, за да премине границата?
— Не. Той не може да не знае, че в този случай скоро ще бъде заловен.
— Какъв вид придвижване би могъл да избере?
— Навярно ще вземе впряг коне. Или ще си набави ездитен кон като нас! — допълни Арнд. — Склонен съм да приема, че ще се спре на последното. Като ездач ще бъде по-голям господар на движенията си отколкото в кола. По тази причина и аз предпочетох седлото! Хайде!
Той смушка коня. Двамата мъже поеха в посока Петрикирххоф, което бе разположено малко по-високо от речния бряг. По водата се стелеше мъгла, но скоро започна да се отделя на гъсти бали и откоси и бавно да се издига. Един далечен поглед все още не беше възможен. При Кирххоф13 стоеше един полицай, който позна двамата господа и почтително поздрави.
— Откога стоите тук? — попита тайният полицай.
— От няколко часа. Никакви особени произшествия!
— Благодаря!
Двамата ездачи насочиха конете към брега. Асесорът отбеляза: