След това сложихме по един спасителен пояс под главите на Майк и Кейпърс; и двамата продължаваха да бъдат в безсъзнание. Отидохме до носа на лодката, за да огледаме опънатото въже, което се губеше във водата на около трийсет метра пред нас. Изглежда, харпунът се бе забил надълбоко в черните мускули на плавника й, който приличаше повече на крило. Тогава ми хрумна, че и крилатата манта, като всеки изненадан от ловци горски дивеч, бяга, за да се спаси от нас, измъчвана от ужасна болка. Точно така. Мантата гледаше да се отърве от нашата лодка. Това беше повече от ясно. Ние обаче лежахме безпомощни и покрити с рани, които пареха при всеки повей на вятъра и всяко поклащане на лодката. А морето се беше разбунило.
След време често щяхме да си говорим какво е трябвало да направим през тези първи минути, но истината е, че двамата с Джордан бяхме в шоково състояние. Още не можехме да преодолеем първоначалното си стъписване от връхлетялото ни бедствие. Голямата риба продължаваше да ни тегли и ние просто се возехме, изпаднали в будистка пасивност, вцепенени пред неведомата сила на невидимото и неизразимото. Само един миг на безразсъдство ни бе хвърлил в тази опасност и ние се озовахме в ролята на безпомощни свидетели на собствената си съдба. Но освен това усещахме паниката и ужаса на гигантската манта, която пореше водите на океана заедно с острието, дълбоко забито в едното й крило. Мислехме си, че скоро ще умрем, и въпреки че седяхме един до друг с Джордан, имах чувството, че съм сам в това безумно пътуване. Дори не направихме опит да си разменим няколко утешителни думи, както се полага на братя по съдба.
В продължение на двайсет мили мантата не спря да ни тегли през надигащите се вълни, които ставаха все по-високи. От изток задуха силен вятър и мантата понамали скоростта, най-вероятно от изтощение и загуба на кръв. Помислих си дали, ако заумира, няма да ни завлече на дъното и чак тогава намерих сили да се обадя:
— Да развържем въжето, а? — казах аз, без да се обръщам към никого по-специално.
— По-скоро да го прережем — отвърна Джордан, който продължаваше да притиска ръка към едната си страна.
Но не щеш ли, въжето изведнъж се отпусна и аз реших, че крилатата манта е успяла да се освободи от харпуна. Ала само след няколко секунди тя изскочи като звяр от водата в цялата си чудовищна сила подобно на мистичен бехемот, изникнал от селенията на отдавна потънал континент. Огромното й туловище се вдигна във въздуха и размаха криле като кръвожадна митическа птица. Скокът й така ни изненада, че за малко не паднахме във водата, когато звярът се пльосна обратно в морето с оглушителен плясък, който сигурно е проехтял чак до брега. Изплашени до смърт, ние отново се отпуснахме на местата си и здраво се вкопчихме — кой за каквото успя, тъй като мантата се замята в серия от гърчове. Изскочи цялата в пръски, сякаш вещаеше смърт и прокоба. Приличаше на същество, изваяно от най-зловещите игри на болно въображение; творение на страха, пръкнало се в миг на перверзен проблясък.
След това обаче смени курса си и се втурна право към нас. В този миг Майк дойде в съзнание и изпищя от болка, но ние не му обърнахме внимание, защото бяхме погълнати от въжето, което отново се отпусна, увисна хлабаво, а ние зачакахме вцепенени поредния скок на гигантската манта. Майк продължаваше да пищи, когато тя изникна от водата и връхлетя към нас, белият й корем прелетя отгоре ни, закри слънцето и уби всякаква надежда за спасение. Лодката изглеждаше като играчка под сянката на ранения звяр и ако мантата се бе приземила върху нас, щеше и четирима ни да размаже като червеи. Но тя се извъртя, преметна се във въздуха и се освободи от харпуна и въжето. Лявото й крило шибна десния борд на лодката и я потопи в морето. Нагълтахме се с вода, след което отново изплувахме.
Двамата с Джордан започнахме да изгребваме водата с пластмасовите чаши, които се търкаляха по целия под. Това занимание с подръчни средства продължи цяла вечност, но в крайна сметка се отървахме от водата. Чак тогава ни остана време да обърнем внимание на Майк, от чиито охкания сърцето ми направо се късаше.
Доколкото можа, Джордан намести ръката на Майк, стегна я здраво с парцали, които накъса от една тениска, и отгоре нави непромокаем пластир от кутията за такъми. Наведе се над Кейпърс, изми раната му отзад на главата и каза, че по всяка вероятност има мозъчно сътресение. После предложи да ми зашие разцепената вежда, но аз не му дадох.