Животът на момичета като Ледар протичаше по предварително написан сценарий — много преди да постъпят в колеж. Нейната красота беше тиха и южняшка, не екзотична и опасна като на Шайла. Ледар беше от онези момичета, които ставаха гаджета на капитана на футболния отбор, но се женеха за отличника, който редактираше „Юридически преглед“. От красавицата на гимназията тя с лекота се превърна в царицата на колежа, като смени помпоните и късата поличка на мажоретка с по-изисканите маниери на девическите клубове. Като изключим Шайла, малцина забелязаха, че тя стана член на Фи Бета Капа7 и специалността й беше философия. През цялото време Шайла се мъчеше да въвлече Ледар в разгорещените политически дискусии, но тя се чувстваше по-добре в библиотеките и сред шума и суматохата на футболните стадиони, отколкото сред злобата на деня.
Страхуваше се от своето време и странеше от него. Тъй като беше много хубава, никой не си даде труд да я опознае по-надълбоко, включително и тя самата. Може би затова в театъра на Док Стрийт Ледар Ансли бе човекът, който ни описа най-точно. Тя бе видяла всичко отстрани. Само тя бе забелязала мига, в който студентското ни ежедневие се бе поддало на убийствените пориви на войната. Вглъбен в думите й, изведнъж я чух да казва, че не друг, а Шайла е била ключът към цялата история. Че Шайла се е променила най-много, че тя се е превърнала в опасна и фатална жена, и че именно Шайла е довела Радикала Боб в нашия затворен приятелски кръг.
Когато чу името си, Радикала Боб Мерил се изсмя от сцената, където седеше.
— Радикала Боб — повтори той. — Като чуя това име, и се връщам години назад.
— Съгласен съм с Ледар — каза Кейпърс и се изправи. Той смени Ледар на свидетелския стол. — Трудно ми е да опиша това, което представляваше Шайла през онези дни. В прогимназията и гимназията не си спомням да е била много активна. Дори напротив — беше болезнено стеснителна. Само като я погледнеш, и тя се свиваше като от физически допир. Тази нейна болезнена притеснителност направо се стопи в края на гимназията. С всяка изминала година ставаше все по-хубава и по-хубава. Дори по-сексапилна. После започна да прави впечатление с искрящата си интелигентност, с онзи остър ум, с който умееше да те скастри, раздразни или прилъже. Умееше да завладява цели аудитории единствено с широтата на убежденията си. В колежа Шайла изведнъж разбра, че е роден водач. От нея би станал блестящ републиканец.
— Тя мразеше републиканците от дън душа — обади се Майк. — Веднъж, по време на кампанията на Макгавърн, ми каза: „Едно време на южняците, които мразят негрите им викаха расисти. Сега им викат републиканци.“
— Републиканците винаги са имали проблеми с черното население. Някак все не успяват да им внушат посланията си — съгласи се Кейпърс. — Но сега работим повече върху този проблем.
— Ако успеете да вземете и един черен глас, значи нещата отиват на зле — провикнах се аз.
— От теб това звучи като комплимент — отвърна ми Кейпърс.
Съдията удари чукчето си.
— Стига, Джак! Успокой се.
Кейпърс започна да ръкопляска подигравателно, с което само увеличи напрежението.
— Жалката самозаблуда на американските либерали. На думи те много обичат негрите, унизените, потиснатите, сакатите, бедните, но никога не общуват с тях, никога няма да ги видите на трапезата им — обичат само да говорят за тях.
Съдията отново удари чукчето си.
Генерал Елиот седеше встрани от останалите, а на лицето му бе изписано силно неодобрение. С нищо не издаваше, че е чул изповедите в залата. Гледаше право в сина си, който му отвръщаше със спокоен поглед. С изправената си стойка и открито лице, слаб, строен и очарователен, Джордан свещеникът приличаше досущ на баща си. Различаваха се само по едно: мракът, който Джордан донесе със себе си, бе мек и облагороден от молитви, докато този на генерала сякаш идваше направо от бойното стрелбище.
— Ние с Кейпърс ще разкажем какво стана след това — обади се Майк, — когато всички си пуснахме дълги коси.
— Косата ми стигаше до раменете — припомни си Кейпърс.
— Дългите коси са едно нещо — обади се Ледар, — но никой от нас не изгуби приятел във Виетнам. Каквото и да се е случило, нито един наш приятел не загина във Виетнам.
7
Най-старото дружество на студентите отличници в САЩ, основано през 1776 г. Фи Бета Капа са гръцките инициали на Philosophia biou kybernetes — философията водачка на живота.