— За хората — каза старата жена с котките, която прочете заглавието, — както и да е, не ме интересува, но не мога да гледам как страда животно.
— Животно! — запротестира котаракът. — Вие сте животно!…
Но в момента само Питър Гна, сестра му и американците разбираха котарака, защото той имаше силен английски акцент и американците бяха отвратени от него.
— The shit with this limey cat! — каза по-големият. — What about a drink somewhere?…2
— Да, скъпи — отвърна курвата, — сигурно ще го извадят оттук.
— Не ми се вярва — каза Питър Гна, като се надигна, — шалът ми е много къс и то не може да го хване.
— Това е ужасно! — изстена хорът от жалостни гласове.
— Стига де — измърмори котаракът, — оставете го да помисли.
— Някой да има връв? — попита сестрата на Питър Гна.
Намериха връв, но явно котаракът не можеше да я докопа с нокти.
— Не става — каза котаракът, — минава през ноктите ми и е много неприятно. Ако оня мръсник петелът беше в ръцете ми, щях да му натикам носа в мръсотията. В тая дупка мирише отвратително на плъхове.
— Горкото котенце — каза прислужницата от отсреща. — Така мяука, че да ти скъса душата. За мен това е покъртително.
— По-покъртително и от бебе — обади се курвата, — много е жестоко, отивам си.
— To hell with that cat, — каза вторият американец, — Where can we sip some cognac?…3
— Ти пи много коняк — скара му се момичето. — Ама и вие сте ужасни… Хайде, не искам да слушам това коте…
— Оо… — запротестира прислужницата, — можехте да помогнете малко на тези дами и господа!…
— Ама аз много искам!… — отвърна курвата и се обля в сълзи.
— Да бяхте затворили това горе — каза котаракът. — И побързайте, хващам хрема.
Някакъв човек пресече улицата. Беше гологлав, без връзка, с еспадрили. Пушеше цигара преди лягане.
— Какво има, госпожа Пиош4? — попита той, както изглежда, портиерката.
— Едно нещастно коте, което гаменчетата сигурно са хвърлили в канала — намеси се жената с котките. Тия хлапета!… Би трябвало всички до двадесет и една години да ги изпращат в изправителни домове.
— Петлите би трябвало да изпращат там — подхвърли котаракът. — Хлапетата не си дерат гърлото по цял ден, уж че слънцето щяло да изгрее…
— Ще се кача вкъщи — каза мъжът. — Имам нещо, което ще помогне да го извадим оттам. Почакайте за минута.
— Надявам се, че не се майтапи — обади се котаракът. — Започвам да разбирам защо водата никога не излиза от каналите. Лесно се влиза тук, но обратната операция е малко деликатна.
— Не виждам какво може да се направи — каза Питър Гна. — На много лошо място сте, почти недостъпно.
— Много добре знам — отвърна котаракът. — Ако можех, щях да изляза сам.
Друг американец се приближаваше. Вървеше, без да залита. Питър Гна му обясни случая.
— Can I help you?5 — каза американецът.
— Lend me your flash-light, please6 — отвърна Питър Гна.
— О, йе! — каза американецът и му подаде електрическия си фенер.
Питър Гна отново се просна по корем и успя да съзре едно крайче от котарака. Той възкликна:
— Пуснете ми това нещо… Изглежда, върши работа. На някой янки е, нали?
— Да — каза Питър Гна. — Ще ви подам канадката си. Опитайте да се хванете за нея.
Той съблече канадката и я провеси в канала, като я държеше за единия ръкав. Хората започваха да разбират котарака. Свикваха с акцента му.
— Още малко — каза котаракът.
Той подскачаше, за да улови дрехата. Този път се чу една ужасна псувня на котешки. Канадката се изплъзна от ръцете на Питър Гна и изчезна в канала.
— Не става ли? — попита Питър Гна обезпокоен.
— Да го вземат дяволите! — каза котаракът. — Блъснах си главата в нещо, което не бях видял. Хайде де!… Засилвам се…
— А моята канадка? — попита Питър Гна.
— I’ll give you my pants7 — каза американецът и започна да се съблича, за да помогне при спасяването.
Сестрата на Питър Гна го възпря.
— It’s impossible with the coat — обясни тя. — Won’t be better with yor pants.8
— О, йе!… — каза американецът и започна да закопчава панталона си.
— Какво прави? — попита курвата. — Той е черен… Не му позволявайте да се съблича на улицата. Свиня такава!…
Неясни субекти продължаваха да се трупат около групичката. Отворът на канала придобиваше странен вид под светлината на електрическата лампа. Котаракът кълнеше и ехото от неговите проклятия стигаше до слуха на новодошлите със странна сила.
— Искам си канадката обратно — каза Питър Гна.