Човекът с еспадрилите си проправи път с лакти. Носеше дълга дръжка на метла.
— А! — каза Питър Гна. — С това може би ще стане.
Но пръчката се запря на отвора на канала и извивката на свода попречи да я вкарат вътре.
— Би трябвало да потърсим капака на канала и да го отворим — подшушна сестрата на Питър Гна.
Тя преведе предложението си и на американеца.
— О, йе! — каза той.
И веднага се впусна да търси капака. Пъхна ръка в правоъгълния отвор, дръпна, подхлъзна се, изпусна нещо и се халоса в стената на най-близката къща.
— Погрижете се за него — нареди Питър Гна на две жени от тълпата, които вдигнаха американеца и го отнесоха вкъщи, за да проверят съдържанието на джобовете на куртката му. Намериха течно сапунче „Лукс“ и голям шоколад с пълнеж „О’Хенри“. За отплата той им лепна един хубав трипер, хванат от очарователна блондинка, която беше срещнал преди два дни на „Пигал“.
Човекът с пръчката се плесна по челото и каза:
— Еврикоте! — И се качи вкъщи.
— Той си прави майтап с мен — каза котаракът. — Слушайте вие горе, ако не се поразмърдате, аз си отивам. Ще си намеря изход.
— А ако завали — обади се сестрата на Питър Гна, — ще се удавите.
— Няма да вали — увери я котаракът.
— Тогава ще срещнете плъхове.
— Все ми е едно.
— Ами добре, вървете — каза Питър Гна. — Но нали знаете, има и по-големи от вас. И са отвратителни. И освен това, не пикайте върху канадката ми!
— Ако са мръсни — каза котаракът, — то е друго нещо. Във всеки случай работата е там, че вонят. Не, без майтап, оправяйте се сами там горе. И не се безпокойте за канадката си, вардя я.
Ушевидно го беше шубе. Мъжът се появи отново. Носеше пазарска мрежа, вързана за дълга връв.
— Чудесно! — каза Питър Гна. — Сигурно ще може да се улови за нея.
— Какво е това? — попита котаракът.
— Ето — каза Питър Гна и му я хвърли.
— А, това е по-добре — одобри котаракът. — Не дърпайте веднага. Да взема канадката.
След няколко секунди мрежата се появи отново, котаракът се беше настанил удобно в нея.
— Най-после! — каза той още щом се освободи от мрежата. — За канадката, оправяйте се сам. Намерете въдица или каквото и да е. Беше много тежка.
— Какъв негодник! — изръмжа Питър Гна.
Вопъл на удовлетворение посрещна котарака при излизането му от мрежата. Подаваха си го от ръка на ръка.
— Какво хубаво коте! Бедничкото! Цялото е в кал…
Котаракът миришеше ужасно лошо.
— Изтрийте го с това — каза курвата и подаде шала си от лавандуловосиня коприна.
— Ще го съсипе — каза сестрата на Питър Гна.
— О, няма нищо — отвърна курвата в порив на великодушие. — Той не е мой.
Котаракът раздаваше ръкостискания в кръг и тълпата започваше да се разпръсква.
— Значи — каза котаракът, като видя, че всички се разотидоха — сега съм навън и вече не съм интересен? Всъщност къде е петелът?
— Стига де — каза Питър Гна. — Елате да пийнем по чашка и не мислете повече за петела.
Край котарака бяха останали мъжът с еспадрилите, Питър Гна, сестра му, курвата и двамата американци.
— Ще отидем да пийнем заедно по чашка — предложи курвата, — в чест на котето.
— Тя съвсем не е лоша — каза котаракът, — колко е елегантна!… Всъщност бих спал с нея тази нощ.
— Спокойно — каза сестрата на Питър Гна.
Курвата раздруса двамата мъже.
— Елате! Да пием!… Коняк!… — изрече старателно тя.
— Йе!… Cognac!… — отговориха двамата мъже, събуждайки се едновременно.
Питър Гна вървеше отпред и носеше котарака, другите вървяха след него. Имаше едно отворено бистро на улица „Ришер“.
— Седем коняка! — поръча курвата. — Аз черпя.
— Хубава малка печалбарка! — каза котаракът с възхищение. — Келнер, малко валериан в моя!
Келнерът им сервира и те радостно се чукнаха.
— Това нещастно коте сигурно е настинало — каза курвата, — дали да не изпие един готов бульон?
Като чу това, котаракът замалко не се задуши и избълва коняк почти навсякъде.
— За кого ме взема тая? — попита той Питър Гна. — Аз котарак ли съм или не?
Сега, под светлината на тръбите с разреден живак по тавана, се виждаше какво коте беше това. Ужасен дебел котарак, с жълти очи и мустаци ала Вилхелм II. Дантелените му уши доказваха цялата му мъжественост, а един дълбок бял белег, оголен от косми, гиздаво подчертан с виолетов ръб, пресичаше гърба му.
— What’s that9 — попита единият американец, като докосна мястото. — Господинът раняван?
— Йеп! — отговори котаракът. — F.F.I.10
Той произнесе Еф, Еф, Ай както трябва.
— Fine11 — каза другият американец, като му стисна силно ръката. — What about another drink?12
10
Френски сили на Съпротивата в страната, нелегални въоръжени групи за борба с окупаторите — 1940–1944 г. — Б.пр.