Белинда си припомни последното си посещение във фермата преди два месеца. Беше в началото на юли, малко след Националния празник. Когато излезе от колата, стъпи право в купчината кучешки изпражнения на един от онези противни мръсни помияри, които Фльор бе приютила. Новите й френски обувки, последен модел на „Мод Фризон“, бяха завинаги съсипани. Тя звънна на вратата. Никой не отвори и тя влезе.
Вътре беше прохладно и от кухнята се разнасяха съблазнителни ухания, но къщата изобщо не отговаряше на представата на Белинда за дом, в който живеят две знаменитости. Дървени подове вместо мраморни. Две ръчно плетени килимчета – „парцалени килими“, както ги наричаха в Индиана – вместо дебели персийски. А в ъгъла на коридора се мъдреше баскетболна топка. От поцинкованата лейка се подаваха някакви съвсем обикновени градински цветя. И за капак, върху масичката зърна нещо, което подозрително напомняше на дизайнерската вечерна чанта, оригинален модел на Елза Перети, която Белинда бе подарила на Фльор преди две години за Коледа. От нея стърчеше пухкавата жълта глава на Голямата птица, куклата от „Улица Сезам“.
Белинда събу оплесканите обувки и закрачи по коридора на притихналата къща към дневната. Върху бюфета лежеше ръкопис, но тя не се изкуши да го погледне, макар да знаеше, че мнозина биха дали мило и драго да хвърлят едно око на новата пиеса на Коранда. Независимо от всичките награди и почести, литературното творчество на Джейк не я интересуваше. А книгата за Виетнам, която му спечели втори „Пулицър“, бе най-потискащото и мрачно нещо, което бе чела.
Филмите му й харесваха много повече от писанията му и й се искаше той да се снима по-често, но през последните три години излезе само един филм за Птичаря Калибър и Фльор бе вдигнала патърдия до Бога заради това. Двамата с Джейк се караха с дни, но той не отстъпи. Заяви й, че му харесва да играе каубоя Калибър и веднъж на няколко години ще й се наложи да се примири с това. В крайна сметка Фльор го придружаваше на снимките винаги когато можеше да се измъкне от агенцията, и прекарваше по-голяма част от времето си да води конете на паша.
В този момент Белинда чу смеха на Фльор, долетял през отворения прозорец. Тя повдигна дантелената завеса.
Дъщеря й лежеше, положила глава в скута на мъжа си. Двамата се бяха разположили под кривото вишнево дърво, което отдавна трябваше да бъде отсечено. Фльор беше в избелели тъмносини шорти за бременни и една от ризите на Джейк, с разкопчани долни копчета, под които се подаваше издутият й корем. На Белинда й се искаше да се разплаче с глас. Прекрасната руса коса на дъщеря й бе пристегната с ластик на опашка; върху загорелия й крак се виждаше дълга драскотина, а глезенът й бе подут, явно ухапан от комар. И като венец на тази селска идилия, Джейк пъхаше с една ръка череши в устата й, а с другата я галеше по корема.
Фльор наклони глава и Белинда видя голямо петно от черешов сок върху брадичката й. Джейк я целуна, сетне пъхна ръка под ризата й, за да обхване гърдата й. Засрамена, Белинда понечи да се извърне, когато чу затръшването на врата на кола, последвано от пронизителен щастлив писък. Пулсът й се ускори и тя се наведе нетърпеливо напред, за да зърне Мег, която не бе виждала от седмици.
Мег…
Фльор и Джейк вдигнаха глави, когато дъщеря им се появи иззад ъгъла на къщата. Момиченцето прелетя покрай зеления надуваем басейн и затопурка с пълничките си къси крачета към тях. Джейк я улови, преди да е стигнала до Фльор, и я сгуши в прегръдките си.
— Опа, бисквитке. Щеше да удариш коремчето на мама.
— Страхотно начало за сексуалното й образование, каубой. – Фльор подръпна ластика на гащичките на памучните бански на Мег. – Да не би да виждам сладолед около устата ти? Пак ли си накарала бавачката да ти разреши да излапаш един набързо?
Мег пъхна пръст в устичката и замислено го засмука, а после се обърна към баща си и го озари с най-широката си усмивка. Той се засмя, притегли я по-близо и зарови нос в меката детска шийка.