Краят на боя не разреши нищо, ала и нищо нямаше значение. Първата нощ, в която се бихме, беше неделя — Тайлър не се беше бръснал и кокалчетата ми смъдяха, ожулени от двудневната му брада. Докато лежахме по гръб на паркинга, загледани в единствената звезда, пробила през светлината на уличните лампи, попитах Тайлър срещу какво се е бил. Тайлър отговори — срещу баща си.
Може би нямахме нужда от баща, за да станем завършени личности. В бойния клуб няма нищо лично. Биеш се заради боя. За бойния клуб не бива да се говори, но ние говорехме и следващите няколко седмици, след като барът затвореше, хората се събираха на паркинга, а щом застудя, друг бар ни приюти в мазето, където се събираме сега.
Щом бойният клуб се събере, Тайлър разяснява правилата, които определихме двамата с него.
— Повечето от вас — крясва Тайлър в конуса от светлина насред мазето, пълно с мъже — са дошли тук, защото някой е нарушил правилата. Някой ви е казал за бойния клуб.
Тайлър продължава:
— Е, по-добре ще е да престанете да говорите или да основете друг боен клуб, защото следващата седмица, когато дойдете тук, ще направим списък. Само първите петдесет имена ще влязат вътре. Влезете ли, решавате веднага с кого ще се биете, ако искате да се биете. Ако не искате — има и такива, които искат, така че по-добре си стойте вкъщи.
— Ако това е първата ви нощ в бойния клуб — крещи Тайлър — трябва да се биете.
Повечето мъже са в бойния клуб заради това, че твърде много се страхуват да се бият. След няколко сбивания страхът ти намалява значително.
Много първи приятели се срещат за първи път в бойния клуб. Сега, когато ходя по събрания и конференции, виждам по масите лица — счетоводители, заместник-директори, адвокати със счупени носове, подпухнали като патладжани под бинтовете или с два шева под окото, или с фиксирана с тел челюст. Това са тихите младежи, които слушат, докато дойде време за решения.
Кимаме си.
По-късно шефът ще ме попита как така познавам толкова много от тези хора.
Според моя шеф в бизнеса има все по-малко и по-малко джентълмени и все повече бандити.
Презентацията продължава.
Уолтър от „Майкрософт“ улавя погледа ми. Ето ви един младок с идеални зъби, чиста кожа и с работа, за която си струва да се напрегнете да пишете до университетското списание, за да попитате как да си я намерите. Знаете, че е твърде млад, за да се е бил във войни, и ако родителите му не са разведени, баща му вечно не си е бил вкъщи. И сега той ме гледа — с половината гладко обръснато лице и половината цинично ухилен оток, скрит в тъмното. Кръвта лъщи по устните ми. И може би Уолтър си мисли за безмесното, безболезнено угощение, на което е ходил миналия уикенд, или за озона, или за отчаяната нужда да се спре жестокото тестуване на продукти върху животни. Но най-вероятно не мисли за това.
7.
Една сутрин мъртвата медуза на употребяван презерватив плува в тоалетната чиния.
Ето как Тайлър се запознава с Марла.
Ставам да пусна една вода и там, на фона на пещерните рисунки от лайна по тоалетната чиния, плува това. Чудиш се какво ли си мисли спермата.
Това!
Това ли е вагиналната кухина!
Какво става тук?
Цяла нощ сънувам, че чукам Марла Сингър. Марла Сингър, която пуши цигара. Марла Сингър, която върти очи. Събуждам се сам в собственото си легло, а вратата към стаята на Тайлър е затворена. Вратата към стаята на Тайлър никога не е затворена. Цяла нощ валя. Шиндите5 по покрива лъщят, изкорубват се, огъват се. Дъждът се процежда, събира се под таванската мазилка и капе през елинсталацията.
Когато вали, се налага да вадим бушоните. Не смееш да запалиш лампа. Къщата, която Тайлър държи под наем, е триетажна, с мазе. Разнасяме свещи. Има килери, остъклени веранди и прозорци с тъмни стъкла на стълбищната площадка. В гостната — ниши с прозорци и седалки. Первазът на дюшемето е резбован, лакиран, половин метър висок.
Дъждът се процежда през къщата и всичко дървено се издува и огъва, а пироните, забити във всичко дървено — подовете, дюшемето, рамките на прозорците — пироните се изхлузват навън и ръждясват.
Навсякъде са пръснати ръждиви пирони, които можеш да настъпиш или да набодеш лакътя си на тях. Към седемте спални има само една баня, а сега пък и употребяван презерватив.
Къщата чака да стане нещо — промяна в районирането или да й изтече срокът на завещанието — за да я съборят. Попитах Тайлър откога живее тук и той ми отговори — от около месец и половина. Някъде преди зората на времето тук живял собственик, който цял живот събирал изданията на „Нешънъл Джиографик“ и „Рийдърс Дайджест“. Огромни, едва крепящи се камари от списания, които стават все по-високи с всеки дъжд. Тайлър казва, че последният наемател си увивал кокаина в лъскавите страници. Входната врата е без ключалка, откакто полицаите или който ще да е там я издънили с шут. Стените в трапезарията са покрити с девет набъбващи слоя тапети — цветя под райета под цветя под птички под нещо мъхесто.