Това е най-великият момент в живота ни.
Лугата, залепнала в точните очертания на целувката на Тайлър, е пожар или клеймо с нажежено желязо, или гръмнал ядрен реактор върху дланта ми в края на дълъг, дълъг път — представям си го на километри далеч от мен. Тайлър ми казва да се върна и да бъда с него. Дланта ми се изгубва, мъничка, зад хоризонта в края на пътя.
Представете си как огънят продължава да гори, ала вече отвъд хоризонта. Залез.
— Върни се при болката — казва Тайлър.
Подобна направлявана медитация използват в групите за взаимопомощ.
Дори не помисляй за думата „болка“.
Направляваната медитация върши работа за рака, трябва да може и сега да свърши работа.
— Погледни си ръката — казва Тайлър.
Не си поглеждай ръката.
Не мисли за думата „обгаряне“, нито за „плът“ или „тъкан“, или „овъглена“. Не слушай как плачеш. Направлявана медитация.
Ти си в Ирландия. Затвори очи.
Ти си в Ирландия, лятото, след като напусна колежа — пиеш в една кръчма до замъка, където всеки ден автобуси изсипват английски и американски туристи, за да целунат Камъка от Бларни8.
— Не го изключвай — казва Тайлър. — Сапунът и човешката саможертва вървят ръка за ръка.
Тръгваш си от кръчмата сред поток от мъже, вървиш сред тишината на покритите с капки мокри коли по улиците — току-що е валяло. Нощ е. Докато стигнеш до замъка Бларни и неговия Камък.
В замъка подовете са изгнили и се изкачваш по каменните стъпала, а мракът се сгъстява отвсякъде все повече и повече с всяко стъпало нагоре. Всички мълчат при изкачването и пред традицията на този малък бунтарски акт.
— Чуй ме — казва Тайлър. — Отвори очи.
— В древни времена — продължава той — човешките жертвоприношения са се правели на хълм над река. Хиляди хора. Слушай ме. Принасяли са ги в жертва и горели телата на клада.
— Можеш да плачеш — казва Тайлър. — Можеш да отидеш до мивката и да изплакнеш ръката си с вода, но първо трябва да проумееш, че си глупав и ще умреш. Погледни ме.
— Някой ден — казва Тайлър — ще умреш. И докато не го разбереш, за мен си безполезен.
Ти си в Ирландия.
— Можеш да плачеш — казва Тайлър, — но всяка сълза, капнала върху люспите луга на кожата ти, ще те изгори и ще ти остави белег от цигара.
Направлявана медитация. Ти си в Ирландия, лятото след като напусна колежа — може би тогава за пръв път ти се прииска анархия. Години преди да срещнеш Тайлър Дърдън, преди да се изпикаеш в първия си crème anglais9, си научил за малките бунтове.
В Ирландия.
Стоиш на площадка на върха на стълбището в замък.
— Можем да използваме оцет — казва Тайлър, — за да неутрализираме изгарянето, но първо трябва да се предадеш.
След като стотици хора били принесени в жертва и изгорени, казва Тайлър, гъста бяла гной започнала да се процежда изпод олтара надолу към реката.
Първо трябва да достигнеш дъното.
Намираш се на площадка в един замък в Ирландия. Под ръба на площадката зее бездънен мрак, а пред тебе, на една ръка разстояние в тъмното, има скална стена.
— Дъждът — казва Тайлър — валял върху изгорялата клада години наред. Години наред изгаряли хора, дъждът се просмуквал през пепелта и се превръщал в разтвор от луга, а лугата се смесвала със стопената мас на жертвите и изпод олтара се процедила гъстата бяла гной на сапуна и потекла надолу по хълма към реката.
И ирландците около тебе с техните малки бунтове в тъмното — те се приближават до края на площадката, застават на ръба на бездънния мрак и пикаят.
А после те подканят — давай, изпикай луксозната си американска пикня, гъста и жълта от прекалено много витамини. Гъста, скъпа и непотребна.
— Това е най-великият момент в живота ти — казва Тайлър, — а ти си кой знае къде и го пропускаш.
Ти си в Ирландия.
О, и ти го правиш. О, да. Да. И подушваш амоняка и дневната доза витамин Б.
Когато сапунът изтекъл в реката, казва Тайлър, след хиляди години убийства на хора и дъждове, древните люде открили, че дрехите им стават по-чисти, когато ги перат на това място.
Пикая върху Камъка от Бларни.
— Ебаси — казва Тайлър.
Пикая в черните си панталони със засъхналите петна от кръв, които шефът ми не можа да преглътне.
Ти си в къща под наем на Пейпър Стрийт.
8
Камък от варовик, вграден в стената на крепостта Бларни в Йорк, Ирландия. Според поверието, който целуне този камък, се сдобива с красноречие. — Б.ред.