— Това означава нещо — казва Тайлър.
— Това е знак — казва Тайлър. Тайлър е пълен с полезни сведения.
Културите, които не разполагат със сапун, обяснява Тайлър, използват своята урина и урината на кучетата си, за да си перат дрехите и да си мият косите — заради пикочната киселина и амоняка.
Долавяш мириса на оцет и огънят върху дланта ти в края на дългия път угасва.
Миризмата на луга обгаря разклоненията на синусите ти — и болничният мирис на бълвоч от пикня и оцет.
— Правилно е било да се убият всички тези хора — казва Тайлър.
Опакото на дланта ти е подуто, зачервено и лъскаво като чифт устни точно във формата на целувката на Тайлър. Около целувката са разпръснати белезите от цигари на някого, който плаче.
— Отвори очи — казва Тайлър и лицето му блести от сълзи.
— Поздравления — казва Тайлър. — Ти си една крачка по-близо до дъното.
— Трябва да видиш — казва Тайлър — как първият сапун е бил направен от герои.
Помисли си за животните, които използват за тестуването на продукти.
Помисли си за маймуните, изстреляни в Космоса.
— Без тяхната смърт и болка, без тяхната жертва — казва Тайлър — нямаше да имаме нищо.
10.
Спирам асансьора между етажите, докато Тайлър разкопчава колана си. Щом асансьорът спира, купите за супа, наредени на количката, престават да тракат и гъби от пара се издигат чак до тавана, щом Тайлър вдига капака на супника.
Тайлър посяга да си го извади и казва:
— Не ме гледай, иначе няма да мога.
Супата е гъста, доматена, със силантро10 и миди. Между тези двете никой няма да подуши другото, което ще добавим.
Казвам „побързай“ и поглеждам Тайлър през рамо. Крайчецът на онази му работа е топнат в супата. Изглежда много смешно, наистина — все едно слон, облечен в бяла риза и папийонка на келнер, пие супа през мъничкото си хоботче.
— Казах ти да не гледаш — казва Тайлър.
На вратата на асансьора пред мен има мъничко прозорче колкото лице, през което мога да погледна в коридора. В спрелия между етажите асансьор се открива изглед на една хлебарка разстояние над зеления линолеум. Оттук зеленият коридор се простира на височината на хлебарка към точката си на изгубване, покрай полуотворени врати, където титани и техните съпруги великанки пресушават бъчви шампанско и реват един на друг, окичени с диаманти, по-големи и от мен.
Миналата седмица, казвам на Тайлър, когато адвокатите на Емпайър Стейт се бяха събрали тук на коледно парти, го надървих и го набутах във всичките им портокалови мусове.
Миналата седмица, казва Тайлър, спрял асансьора и се изпърдял върху цяла количка „Боконе долче“11 за чая на Младежката лига.
Този Тайлър знае как целувките поемат миризми.
На нивото на хлебарка чуваме как пленникът арфист свири, докато титаните бодат с вилици агнешките си пържоли, всяка хапка — колкото цяло прасе, всяка уста — разкъсващ Стоунхендж от слонова кост.
Давай де, казвам.
— Не мога — отвръща Тайлър.
Ако супата изстине, ще я върнат.
Великаните — те връщат ястия в кухнята без никаква причина. Просто искат да те гледат как търчиш напред-назад за парите им. На вечери като тази, на такива банкети, те знаят, че бакшишът е включен в цената и затова се държат с тебе като с лайно. Всъщност не връщаме нищо в кухнята. Поразместиш пом-паризиените12 и асперж-оландезите13 малко из блюдото, сервираш ги на някого другиго и изведнъж всичко се оправя.
Ниагарският водопад, казвам. Реката Нил. Като ученици всички си мислехме, че ако натопиш ръката на някого в топла вода, докато спи, той ще подмокри леглото.
— О — възкликва Тайлър. Зад мен Тайлър възкликва: — О, да. Ето, готово. О, да. Да.
Покрай полуотворените врати в балните зали отвъд сервизните коридори шумолят златни, черни, червени поли, високи колкото златната кадифена завеса в театър „Олд Бродуей“. От време на време се появяват чифт кадилаци от черна кожа с връзки за обувки там, където би трябвало да са предните стъкла. Над колите се движи град от офис небостъргачи в червени пояси.
Недей прекалено много, казвам.
Ние с Тайлър се превърнахме в терористите партизани на обслужващата индустрия. Саботьори на официални вечери. Хотелът организира официални вечери и когато някой иска храната, получава храната, виното, порцелана, стъклените сервизи и сервитьорите. Всичко накуп, на една сметка. И тъй като знаят, че не могат да те сплашат с бакшиша, за тях си просто хлебарка.