— Откога — попита един от лекарите — имате това червено петно на стъпалото?
Лекарят имаше предвид белега ми по рождение. На дясното стъпало имам белег по рождение, за който баща ми се шегува, че приличал на тъмночервена Австралия с малка Нова Зеландия до нея. Така и им казах и това изкара всичкия въздух на всичко. Курът ми се размразяваше. Всички освен студента с азота излязоха. Имах чувството, че и той би излязъл — толкова беше разочарован, че изобщо не ме погледна в очите, когато хвана главата на кура ми и я издърпа към себе си. Тубата цвръкна тънка струйка върху остатъка от брадавицата. Чувството — можеше да затвориш очи и да си представиш, че курът ти е сто километра дълъг, и пак щеше да боли.
Марла поглежда ръката ми и белега от целувката на Тайлър.
Казах на студента по медицина, че май тук не виждат много-много белези по рождение.
Не е това. Студентът каза, че всички помислили белега за рак. Имало някакъв нов вид рак, вървял по младите мъже. Събуждат се с червено петно по стъпалата или глезените. Петната не минават — разнасят се, докато те покрият, и умираш.
Студентът каза — лекарите и всички останали много се развълнуваха, защото си помислиха, че имаш този, новия рак. Все още много малко хора го имали, но се разпространявал.
Това беше преди много, много години.
Ракът ще е такъв, казвам на Марла. Грешки ще стават и може би смисълът е да не забравяш останалата част от себе си, макар че някоя мъничка частица може да се развали.
— Може — казва Марла.
Студентът с азота приключи и ми каза, че след няколко дни брадавицата сама ще падне. На лепкавата хартия до голия ми гъз имаше полароидна снимка на стъпалото ми, която никой не искаше. Попитах мога ли да я взема.
Все още пазя снимката в стаята си, затъкната в рамката на огледалото. Реша се пред огледалото всяка сутрин преди работа и си мисля как някога имах рак за десет минути, по-лошо и от рак даже.
Казвам на Марла, че на последния Ден на благодарността за първи път не сме отишли с дядо ми да се пързаляме с кънки, макар ледът да беше почти петнайсетина сантиметра дебел. Баба ми вечно носеше малки кръгли превръзки на челото и на ръцете — там, където бенките, които цял живот беше имала, не изглеждаха добре. Те се разрастваха, краищата им ставаха грапави или от кафяви ставаха сини или черни.
Когато баба ми излезе от болницата последния път, дядо й носеше куфара — беше толкова тежък, че той се оплака, че се бил изкривил. Моята френско-канадска баба беше толкова скромна, че никога не се появяваше пред хора по бански и винаги пускаше водата в мивката, за да прикрие всякакви звуци, които би издала в тоалетната. На излизане от болницата „Богородица от Лурд“ след частична мастектомия18, тя казва:
— Ти ли се чувстваш изкривен?
За дядо ми това обобщава цялата история — баба ми, рака, техния брак, живота ти. Всеки път, когато разказва тази история, той се смее.
Марла не се смее. Искам да я разсмея, да я пооживя. За да я накарам да ми прости за колагена, трябва да й кажа, че нищо не напипвам. И да е намерила нещо тази сутрин, било е грешка. Белег по рождение.
На опакото на дланта Марла има белег от целувката на Тайлър.
Искам да разсмея Марла, затова не й разказвам за последния път, когато прегръщах Клоуи — Клоуи без косата, скелет, топнат в жълт восък, с копринен шал, овързан около плешивата глава. Прегърнах Клоуи за последен път, преди да изчезне завинаги. Казах й, че прилича на пират, и тя се разсмя. Аз, когато отида на плажа, винаги седя, подгънал дясното стъпало под себе си. Австралия и Нова Зеландия — или го заравям в пясъка. Страх ме е, че хората ще видят крака ми и ще започна да умирам в представите им. Ракът, който аз нямам, сега е навсякъде. Не го казвам на Марла.
Има много неща, които не искаме да знаем за хората, които обичаме.
За да я пооживя, да я накарам да се засмее, разказвам на Марла за онази жена от „Скъпа Аби“19, която се оженила за красив, преуспяващ собственик на погребално бюро. В първата им брачна нощ той я накарал да се топне във вана с леденостудена вода, докато най-накрая кожата й не станала ледена на пипане, а после — да легне в леглото и да лежи съвсем неподвижно, докато той се съвкупявал със студеното й инертно тяло.
Смешното е, че тази жена го направила като новобрачна, продължила да го прави в продължение на десет години брак и сега пишела на скъпата Аби да я попита дали според нея това означава нещо.
19
Извънредно популярна рубрика, водена от Абигейл ван Бърен, към която хора с всякакви проблеми се обръщат за съвет. — Б.пр.