Той не ѝ обръща внимание, продължава да тича.
Стрелбата го следва навътре в гората.
Едва след като стрелбата спира Каин забавя крачка. Обикаля, връща се назад. Слухът му постепенно се възстановява, запълва празните полета от действителността. Той обаче разчита на друго сетиво. Търси миризмата на скрития ловец — след като я улови, той ще е негов.
Проследява я и заобикаля падналите дървета изотзад.
Би могъл да продължи да бяга — и иска ловецът да си мисли точно това, — но последната команда пламти в главата му.
„Нападай тихо!“
Стига до скривалището на ловеца точно когато той се изправя. Пращенето на радиостанция издава местоположението му. Гласът му е твърд, командва. Каин се прикрива, но го вижда да сочи в посоката, в която са изчезнали партньорът му и жената.
Каин не разбира думите на мъжа, но заплахата в гласа му е осезаема. Гняв припламва в гърдите на Каин. Мъжът се обръща и Каин вижда намръщената му гримаса, ожесточение, което не отстъпва на неговото.
Каин вече е наясно, че ловецът е разбрал истинската цел на играта в момента.
Плъзва се от сенките зад мъжа. Движи се безшумно, не ръмжи заплашително. Впива зъби в меката плът под коляното. Те се забиват дълбоко. Каин тръсва глава, за да откъсне месо, и мъжът пада.
Но това не е обикновена плячка.
Падналият не издава изненада или болка. Проблясва нож, просвистява край ушите на Каин. Каин се претърколва, за да избегне острието, скача на крака, втурва се отново в гората.
Отново тича и отново куршуми късат листа и клони над главата му.
Той продължава напред, защото знае, че ловецът, ранен и ядосан, ще изпрати други след него. Може би не всички, но достатъчно.
Тъкър чу новите изстрели в далечината. Джейн разбираше тревогата му.
— Върви — каза му и се намести по-навътре в малката вдлъбнатина. — Това е заповед, войнико.
Тъкър кимна. Знаеше, че е права. В нейното състояние не можеше да стигне далече. Мястото тук беше може би най-доброто скривалище на целия остров, ако с Каин успееха да държат враговете настрана от нея.
Започна да събира палмови листа, за да прикрие Джейн.
— Опитай да не заспиваш — каза ѝ. Състоянието ѝ можеше да се влоши.
— Да заспя? — Тя му се усмихна измъчено. — Няма никакъв шанс.
Когато Тъкър се наведе, за да намести последното листо, Джейн протегна ръка, улови брадичката му и го придърпа към себе си.
— И още нещо, войнико. — Целуна го по устните, замълча за миг, после се отпусна в сянката. — Искам да се върнеш.
— Да те зарежа в тази пустош? Никакъв шанс.
Някъде зад него отново затрещяха изстрели.
Джейн му махна да тръгва.
— Върви. Партньорът ти има нужда от теб.
Тъкър се подчини. Извади пистолета и започна да се спуска по гористия склон. Отначало тръгна бързо на запад, където Каин бе ангажирал врага. Сърцето му биеше в гърлото. След последния изстрел Каин бе притихнал. С всяка крачка ужасът на Тъкър растеше.
„Застреляли ли са го?“
Трябваше да потисне чувството и да продължи напред, което скоро стана по-трудно. Когато стигна до западния край на острова, влезе в полето, което претърсваха преследвачите. Сега беше негов ред да играе на криеница. Продължи в най-тъмните сенки, стъпваше много внимателно. Започна да чува звуците на преследвачите — шум от радиостанции, тихи гласове, счупени съчки.
— Насам — прошепна глас вдясно, само на няколко метра.
Тъкър залегна под ниските клони на един трънлив храст и замря.
На сантиметри от лицето му минаха войнишки ботуши.
После още едни.
Той спря да диша.
Първият войник наклони глава към микрофона на яката си.
— Сектор Делта, чисто.
Двамата продължиха нататък и Тъкър бавно изпусна въздуха от дробовете си.
Наложи се да се крие бързо още два пъти, но след малко звуците, които издаваха хората на Лион, останаха зад гърба му и отслабнаха.
Все още нямаше следа от Каин — не се чуваше лай или ръмжене.
„Добре ли си, приятелю?“
Изтърпя още десет минути. Движеше се бавно, за да не вдига шум, а му се искаше да се втурне да открие партньора си. След като няколко минути не чу хората на Лион, рискува и наруши радиомълчанието. Чукна малкия микрофон, закрепен с лепенка за гърлото му, и произнесе беззвучно само една дума.
„Каин!“
Кучето беше обучено да отговаря само ако няма опасност да издаде местоположението си. Тъкър намести слушалката в ухото си по-добре, но не чу нищо.