„Каин!“ — опита отново.
И тогава леко ръмжене погъделичка ухото му.
Тъкър затвори очи с облекчение, но все още изпълнен със страх. Щом кучето бе отговорило, значи за момента се криеше на безопасно място. Трябваше да остане така.
„Крий се!“
Тъкър извика картата на дисплея на сателитния си телефон и намери пулсиращата зелена точка от джипиеса в екипировката на Каин. Тръгна натам. Местеше поглед между дисплея и околността и колкото повече наближаваше, толкова по-силно ставаше нетърпението му да види Каин.
„Почти стигнах, приятел“.
Заобиколи една палма и внезапно се озова лице в лице с един от войниците. Той се изненада не по-малко от Тъкър, излязъл от сенките съвсем неочаквано. Насочи карабината си към гърдите му и стреля, но Тъкър светкавично се обърна странично. Три куршума просвистяха покрай ребрата му Тъкър вдигна пистолета — но преди да успее да стреля, войникът изведнъж залитна към него, изпъшка изненадано и се просна по очи.
Каин бе скочил върху мъжа и бе забил челюсти в ръката му. Карабината падна. Войникът обаче се обърна, прехвърли крак върху тялото на кучето и го събори.
Тъкър се спусна напред с насочен пистолет, но не стреля, защото се опасяваше да не улучи Каин. Войникът вдигна другата си ръка и в нея проблесна нож. За миг като че ли увисна във въздуха — после се заби в кучето.
Каин изскимтя, но не пусна ръката на войника.
Сърцето на Тъкър се качи в гърлото. Мъжът отново вдигна ножа и Тъкър се хвърли напред. Сграбчи китката му с две ръце, изви я нагоре и я подпря с коляно. Натисна рязко и лакътят се счупи.
Мъжът изрева от болка.
Тъкър измъкна ножа и го заби в гърлото му. Викът се превърна в мъчително хъркане. Тъкър завъртя острието и кръвта заля пръстите му. Мъжът потрепери конвулсивно и замря.
Тъкър се дръпна от безжизненото тяло и направи знак на Каин да дойде при него. Нямаше време за размекване или за проверка на раната. Лион и хората му несъмнено бяха чули изстрелите и виковете.
Тръгнаха на запад, по-далеч от Джейн.
След малко джунглата се разреди. Отпред се чуваше прибоят. Островът свършваше.
Отзад долетяха тревожни викове:
— Насам!
— Глийсън е убит!
— Оставете го. Пръснете се!
Последната команда беше изкрещяна с френски акцент.
„Лион…“
Тъкър хукна. Прецени възможността да се върне назад, на север, където джунглата беше по-гъста, но Каин едва го следваше и дишаше мъчително. Нямаше начин да се движи с достатъчна преднина пред преследвачите, а Тъкър никога не би го оставил.
След минута стигнаха до скала, надвиснала над морето. Тъкър спря на ръба и погледна тъмната вода, която се блъскаше долу в скалите. Не можеше да скочи в бушуващата стихия. Вдясно обаче видя спокойна вода — колкото детски басейн, — зад голяма канара, която поемаше ударите на вълните.
„Ще трябва да свърши работа“.
Погледна приятеля си.
— Готов ли си?
Каин размаха опашка.
Добър знак!
Тъкър прибра пистолета в кобура, наведе се и вдигна кучето. Каин трепна от болка. Топла кръв намокри дланите на Тъкър. Ножът бе проникнал дълбоко — колко дълбоко обаче щеше да стане ясно по-късно.
— Съжалявам, приятел — прошепна той в ухото на Каин. — Скачаме!
Прегърна го и скочи.
28.
25 октомври,
22:04 атлантическо стандартно време
Остров Патос, Венесуела
Потънаха и изплуваха заедно.
Тъкър придърпа Каин към себе си.
— Спокойно, приятел… всичко е наред.
Каин се отпусна, обърна глава и го близна по бузата.
„И аз те обичам, момче“.
От скалите горе се чу глас:
— Тук има следи! Водят към скалите!
Тъкър бързо заплува към скалите. Когато приближиха достатъчно, вдигна Каин и го остави на малко по-полегато място, после изпълзя след него. Огледа се за прикритие. Най-доброто беше малка козирка, не повече от трийсетина сантиметра, малко по-нагоре по ската. Тъкър застана под нея, като едва се удържаше на хлъзгавата повърхност, и придърпа Каин до себе си.
Отгоре се посипаха камъни и пръст.
— Внимавай къде стъпваш! — извика някой. — Ръбът се рони!
— Виждаш ли нещо?
Два лъча на фенерчета пронизаха тъмнината на сантиметри пред гърдите на Тъкър и той се прилепи още по-плътно до скалата.
— Нищо. По-добре да кажем на Лион. Това копеле и кучето му май са се удавили.
— Да се уверим. Ти огледай наляво, аз ще огледам надясно. Ще се срещнем пак тук.