— Външната обвивка е от някакви въглеродни фибри.
— Покрит е с микропори, за да поглъща лъчения и да не отразява светлината — добави Нора. — Някакво стелт покритие.
Франк кимна.
— Страховито.
— А ще можете ли да го опитомите? — попита Тъкър.
Франк се засмя.
— Сигурен съм. Предвид умерената ми гениалност и знанията на Нора…
„Добре“.
Тъкър започна да отваря кутиите с китайска храна.
— А основното предназначение на Оса? Има ли нещо, по което да съдим какво ни чака напред?
Нора кимна.
— Мисля, че тук имаме войник от следващото поколение, който ще участва в нов вид война.
— Нов вид война?
— Все повече навлиза информационната война.
Тъкър се намръщи.
— Какво имаш предвид? Хакване на компютрите?
— Доста по-зловещо и опасно е от това. Става дума за комбинация от брутална електронна война, кибератаки и психологически операции.
Франк кимна.
— Слушай какво ти казва Нора.
— Продължавай — подкани я Тъкър. — Обясни.
— Всичко в наши дни е взаимосвързано, преплетено, смесено — започна Нора. — Това е нестабилна дигитална къщичка от карти. Не е трудно да я срутиш и да предизвикаш хаос. И всичко това е известно на съществуващите световни сили. Държавите, включително Съединените щати, инвестират милиарди, за да създадат военни подразделения, способни да водят този вид война, да научат как да срутят чуждите къщички от карти и как да заздравят своите.
Франк кимна.
— За съжаление и Русия, и Китай вече са ни изпреварили.
— Не разбирам. Как точно изглежда една такава атака?
— Както споменах — отговори Нора, — те са от три компонента. Електронната война цели да се намеси в радиокомуникациите, включително системите за насочване на оръжията или контрола на въздушния трафик. Кибератаките включват не само кражби на данни, но и разрушаване на цялата инфраструктура на една държава — електроцентрали, водоснабдяване и газопроводи, железопътни системи и т.н. Последният компонент е най-отвратителен. Целта е да се срине моралът на населението чрез разпространяване на дезинформация през социалните медии и новинарските канали с цел да се насажда страх и да се предизвиква паника.
Франк въздъхна.
— Точно заради тази заплаха е създадена позицията ми в Редстоун — на криптолог в областта на сраженията в Мрежата. Това се превръща в съвсем ново бойно поле.
Тъкър погледна дрона с тревога.
— И това е такъв войник?
Нора кимна.
— Да. Въоръжен е с криптиращия алгоритъм на Санди, чрез който може да разшифрова всичко, каквото и да е, и да се учи при това. Рекс е нещо повече от обикновен разузнавателен дрон. Той може да подслушва и записва всякакви радиовълни. Дори подпорите му за кацане са антени, през които събира данни. Ако го приземиш над всеки комуникационен кабел, широколентов DSL или телефонна линия, започва да смуче данни като вампир.
— А нападателни възможности?
— Никакви, в традиционния смисъл — каза Франк. — Обаче има предаватели с насочено импулсно излъчване. Ако се доближи достатъчно, примерно на километър, може да заглуши всякакви комуникации, включително и на изпитани военни системи.
— С две думи — каза Тъкър, — този летящ електронен войник може да събира данни и информация за врага и да оставя разруха след себе си.
Франк и Нора кимнаха.
— Как тогава може да го използваме ние?
Франк погледна Нора, изражението му стана особено.
— Може би ще подготвим голяма изненада за „Танджънт“.
14:22
Тъкър наблюдаваше централата на „Танджънт Аероспейс“ от отсрещната страна на улицата. Сградата беше на четирийсет етажа, забита като клин в небето над Лас Кручес. Повърхността ѝ блестеше на следобедното слънце.
Тъкър седеше на пейка под сянката на надвиснали дървета. Беше с бейзболна шапка и слънчеви очила, за да прикриват чертите му, докато оглеждаше главния портал на четирийсетакровия кампус на „Танджънт“. Зад оградата от ковано желязо теренът на корпорацията беше оформен с лъкатушещи потоци, английски морави, бълбукащи фонтани — зелен оазис сред пустошта на бизнесрайона в града.
Наблюдаваше няколко души от персонала на „Танджънт“, седнали на късен обяд под чадърите на голям открит ресторант. Едни бъбреха и се смееха, други разговаряха съсредоточено, доближили глави. Питаше се дали някой от тях знае за пролятата напоследък кръв. Безгрижното им поведение го изпълваше с гняв. Виновни или не, всички те бяха зъбни колела в голямата машина.