Выбрать главу

Тъкър се обърна към Джейн:

— Мисля, че познавам човек, който може да ни помогне, който може да дръпне някои конци във Вашингтон, за да разбере кой всъщност стои зад вашия проект и проекта от Редстоун.

Джейн сбърчи нос.

— Кого имаш пред…?

Гласът на Санди я прекъсна: „Както ще видиш, Нора, успях да усъвършенствам системата на Тюринг. Направих го по две причини. Първо, за да видя дали е възможно, и второ, като предпазна мярка. Тъй като не успях да науча кой стои зад всичко това, исках да разработя начин да го спра, в случай че някой друг измине моя път. Реших, че трябва да го направя, за да съм наясно как да обезвредя системата“.

— Умно — отбеляза Нора, сякаш говореше на призрака от екрана.

„Когато направих програмния код, успях да напиша и огледален образ на същите алгоритми. По този начин мога да срина всяка функционираща версия на моите системи, дори и кода, базиран на ОУТК, който разработих за „Танджънт“. Така фактически правя лоботомия на всяка система с изкуствен интелект, създадена въз основа на моите разработки“.

Тъкър забеляза файл с името „Лоботомия“. Вероятно той съдържаше програмния код за неутрализиране на системите ѝ.

Санди се наведе към камерата. „Нора, трябва да ги спреш на всяка цена. Алан Тюринг е бил преследван и унищожен заради това, което е бил. Не допускай да направят същото с последния му труд. — Санди се облегна на стола, вгледа се в ръцете си, после пак вдигна очи към екрана. — Нора, обичам те. Никога досега не съм го казвала, а трябваше. Надявам се да не е твърде късно“.

На екрана се появи тъжна усмивка и замръзна завинаги, защото записът свърши.

Нора вдигна ръка и докосна екрана, проследи с показалец брадичката на Санди. После отпусна ръка и въздъхна.

Когато накрая заговори, беше тихо и мрачно:

— Толкова дяволски умна… и красива… Джейн отиде при нея и я прегърна.

— Нора, ужасно съжалявам.

Нора се разрида, раменете ѝ се разтресоха.

22:12

На паркинга на голфигрището Тъкър потрепери. Чакаше в тъмнината. След спускането на нощта пустинната температура се срина от около двайсет и пет на пет градуса.

Стоеше с Каин зад джипа. Час преди това с Франк бяха изнесли Рекс на откритата морава на терена и го бяха пуснали да изпълни тайната си мисия над антените на покрива на „Танджънт“.

Чуваше Нора и Франк да разговарят в купето на хондата. Управляваха полета на дрона. Джейн също беше с тях и помагаше с технически съвети, когато можеше.

Тъкър потупа Каин.

— Днес май пазим само ние.

Каин размаха опашка.

— Да, и на мен така ми харесва.

След половин час задната врата се отвори и Джейн подаде глава навън.

— Ела да видиш нещо.

Тъкър се наведе към Каин и направи знак с ръка: „Пази близо“.

Не искаше никакви изненади тази вечер.

Кучето се плъзна в мрака и изчезна.

Едва тогава Тъкър надникна в тъмното купе на джипа. Като допълнителна мярка за сигурност бе свалил крушката от плафона на колата, за да не свети при отваряне на вратите. Единственият източник на светлина сега бяха екранът на лаптопа и дисплеят на модифицирания пулт за управление на дрона. На екрана се виждаше осветен ъгъл от покрива на „Танджънт“. Изображението се получаваше от камерата на Рекс.

— Трябва ли да летите толкова близо до сградата? — попита Тъкър.

Франк го успокои.

— Това е таванът на полета на дрона и е в пълен стелт режим. Не само Каин знае как да се крие.

Нора добави:

— Трябва да сме близо, за да можем да проникнем в комуникациите на „Танджънт“, без да разберат, че го правим.

— И как върви?

Франк се усмихна гордо.

— Чудесно.

Нора не беше толкова ентусиазирана.

— Само частично сме проникнали през защитната стена. Не смеем да бъркаме по-навътре. Както спомена Санди, операционната система има слабости, така че теглим какво можем, но става бавно.

— Гигабайт на секунда не е бавно. — В гласа на Франк прозвуча обида, сякаш Нора бе нагрубила най-добрия му приятел.

А може би беше?

Тя махна с ръка.

— Ако Рекс имаше последните алгоритми на Санди, би могъл да прави всичко, без ограничения.

Когато Нора се бе съсредоточила върху конкретната задача, настроението ѝ се беше подобрило значително. Беше прекарала вечерта в стаята си. През вратата се чуваше тихият глас на Санди, защото Нора бе пуснала записа още няколко пъти. Тъкър не смяташе, че го прави, за да извлече повече информация. Все пак, когато най-накрая излезе, изглеждаше по-овладяна, гневът в очите ѝ като че ли поддържаше решимостта ѝ.