Франк не беше готов да ги остави да злословят по адрес на проекта му.
— Рекс не само събира данни при такива скорости, но и обработва информацията. Няма да мине много време и ще попаднем на нещо полезно.
Джейн кимна и каза:
— Наистина е впечатляващо. Беше достатъчно Франк и Нора да му зададат параметри за търсене и той пое цялата работа. Не само събира информация, но търси аномалии, проследява тенденции, прави някакъв базов анализ.
Франк обясни:
— Накарах Рекс да надуши комуникациите между централата и „Бели пясъци“. Рекс би трябвало да може да…
Нора го прекъсна и посочи екрана. Започнаха технически разговор, който за Тъкър беше абсолютно непонятен.
Джейн му се усмихна и повдигна вежди. Приятелството между Франк и Нора явно я забавляваше и тя сякаш му казваше мълчаливо: „Помниш ли когато бяхме като тях?“
Помнеше.
— Мисля, че имаме нещо — каза Франк. — Вижте.
В ъгъла на екрана се виждаше карта. На нея се виждаше територията на „Бели пясъци“, с грозд сини точки в северния край.
— Рекс успя да засече поредица комуникации от миналата седмица, насочени към конкретни джипиес координати.
— И нещо повече — добави Нора. — През последните двайсет и четири часа имаме интензификация на тези комуникации.
— Нещо се случва там — отбеляза Франк.
Тъкър можеше да се досети каква е причината за това.
Конвоят на Уебстър трябваше да е пристигнал от Редстоун.
— Май някой трябва да отиде на място, за да провери какво точно става — каза Тъкър.
— Е, какъв е планът? — попита Франк. — Още една ловна експедиция?
— Не мисля, че ще се получи за втори път.
— Все едно. Какъвто и да е планът ти, там не бива да се остава прекалено дълго. — Франк посочи едно място на картата. — Тази част от „Бели пясъци“ е Тринити — мястото на детониране на първата атомна бомба.
— Кое те притеснява?
— Притеснява ме, че в определен момент бих искал да имам деца. Ако останем на онова място прекалено дълго, ще започнем да светим и малките ми плувци ще измрат.
Джейн отговори със закачливо пламъче в очите:
— Не мисля, че трябва да се безпокоиш за това, Франк. Няма да обикаляме пустинята на сляпо.
Тъкър я погледна. Вечерта доста време бе говорила по телефона му. Сама. Вероятно се бе подготвяла за това, което предстоеше да се случи. Изражението ѝ в момента не му харесваше, защото го бе виждал твърде често.
— Джейн, когато гледаш така, започвам да се тревожа.
Тя се усмихна.
— Има защо.
19.
23 октомври,
15:48 планинско лятно време
Бингам, Ню Мексико
На следващия ден Тъкър подкара през огнената пустиня. Право двулентово шосе разсичаше сухия пейзаж, осеян с камъни и ниски храсти. Небето сияеше удивително синьо, ненарушено никъде, освен едно-две подобни на памук облачета.
Движеха се на запад по шосе 360, което заобикаляше северната граница на ракетния полигон „Бели пясъци“. Околната скалиста територия и планините в далечината деляха историята си с Били Хлапето, дивата шайка на Бъч Касиди и апахите със зловеща слава Кочис и Джеронимо.
Стъписан от невероятната пустош наоколо, Тъкър се чувстваше потиснат. Ако координатите, засечени от Рекс, бяха точни, групата им трябваше да проникне на десетки километри в недостъпна и сериозно охранявана зона.
Спътниците му обаче като че ли не обръщаха внимание на подобни тревоги.
През тричасовото пътуване Джейн заспа на задната седалка, а Каин лежеше свит на кълбо до корема ѝ. Видимо беше изтощена, но Тъкър си даваше сметка, че това се дължи на тежкото бреме на раменете ѝ. Въпреки храбрите думи, с които бе цъфнала на прага му, тя се страхуваше — не за себе си, а за сина си. Предната нощ я бе заварил да гледа снимки на Нейтън на телефона си — сменяше ги бавно, с пълни с болка и любов очи, когато си мислеше, че никой не ѝ обръща внимание.
Беше добре, че бе успяла да си почине — както и всички останали, разбира се.
Франк седеше до Тъкър и дремеше, отпуснал брадичка на гърдите си. Все пак вдигна глава, когато минаха покрай зелената табела на миниатюрното градче Бингам. Тъкър намали, когато видя малък универсален магазин, а по-нататък — голяма табела на магазин за сувенири.
Целта им беше още трийсет километра нататък по шосето.
Скоро щеше да дойде време да се задействат.
Оставиха Нора в Лас Кручес, за да проучи програмния код на Санди и да видят дали няма да могат да го приложат в своя полза. Сутринта Тъкър беше говорил с нея след маратон от кафета. Изглеждаше като че ли не е спала цялата нощ. Беше решена да довърши започнатото от Санди, докъдето и да доведе то. Освен умората в очите ѝ Тъкър видя и трескаво желание. Долови нуждата ѝ да говори и седна при нея.