За да затвърди версията за грабеж, Франк претършува фургона и разхвърля вещите по пода.
През това време Тъкър проучи окачените на стената карти на района, като отбеляза мислено обектите на „Сироко“, означени като точки и осеяли този край на военната база. Дръпна една от картите, сгъна я и я прибра в джоба си.
— Намерих някакви ключове — заяви Франк гръмогласно.
— Вземи ги! — отсече Тъкър. — Сигурно са на колата отзад. Спайдър ще я разглоби и ще я продаде на части.
Джейн показа вдигнат палец на Тъкър и размаха двата баджа със снимките им, за да изсъхнат.
— Добре, изчезваме. — Тъкър подритна единия инженер. — За да ви покажа, че не сме, толкова лоши, утре ще пратя някой да дойде при вас. Да ви развърже и да ви освободи.
След като приключиха, Тъкър изгаси лампата и излязоха от фургона. Тъкър съжаляваше, че оставя двамата мъже така, но нямаше избор — животът на твърде много хора беше изложен на опасност.
Джейн скри хондата отзад, за да не се вижда от шосето. Щяха да я вземат по-късно, ако имаше как. Ако не — Тъкър щеше да загуби още един депозит.
Е, какво да се прави…
Прехвърлиха бързо багажа си, включително и Рекс, във форда на „Сироко“, после се върнаха на шосето. Свиха на запад, към портала.
— Мамка му, направихме го! — изпъшка Франк от задната седалка.
В огледалото Тъкър видя, че косата му е залепнала за главата от пот и че лицето му е зачервено.
— Май си намери втора професия, за всеки случай, ако тази в армията нещо се обърка.
Джейн му се усмихна.
— Справи се чудесно, Франк. Много убедително. Далеч напред се появиха светлините на военния портал — бледо сияние в мрака.
Тъкър стисна кормилото.
Сега започваше трудната част.
20.
22 октомври,
20:45 планинско лятно време
Ракетен полигон „Бели пясъци“, Ню Мексико
— Започваме — предупреди Тъкър.
Излезе от шосе 380 и тръгна по тесен път към сърцето на ракетен полигон „Бели пясъци“. Минаха покрай голяма табела:
Джейн се обърна назад към Франк и Каин.
— Време е да се скриете.
В огледалото Франк изглеждаше разтревожен — и с право. Въпреки всичко се мушна в пространството за краката между седалките и метна на главата си одеяло. Каин последва примера му и се скри зад облегалката на Джейн. Тя се обърна, метна върху него друго одеяло и после струпа на седалката два спални чувала, малка сгъната палатка, газов котлон за къмпинг, пликове с покупки и най-отгоре две раници.
— Как сте? — попита, след като свърши.
Франк изпъшка от скривалището си:
— Ще ни хванат.
— Ако продължаваш да мърдаш така, несъмнено ще ни хванат — отвърна Джейн.
Тъкър погледна назад и видя, че Каин е напълно неподвижен под багажа, сякаш е наясно с целта.
— Добро момче — насърчи го и засили настройката му с категорична команда: „Крий се!“.
Продължиха към светлините, които огряваха портала. От двете страни на пътя се простираше тъмен пейзаж от пясъци и бодливи храсталаци, посипани в сребро от луната. На изток и запад се издигаха планинските вериги, които ограничаваха района, в който бяха „Бели пясъци“. Пустинята беше безлюдна и по нищо не личеше, че някъде тук има модерна военна база.
— Прочетох брошурата — каза Джейн и се намести на седалката. — През деня на този път може да се струпат километри коли с туристи, искащи да видят кратера от бомбата.
— Е, това е едно от предимствата на нощните набези — отбеляза Тъкър. — Няма трафик.
След няколко минути стигнаха портала. Въпреки секретната същност на съоръжението входът не изглеждаше впечатляващо: малка будка за охраната край пътя, голям знак „стоп“ край нея, осветен от висока улична лампа. Пътят беше затворен само от два оранжеви конуса.
Когато Тъкър спря, малка камера, монтирана под стряхата на будката, се насочи към колата им. Мъж в сива униформа излезе от будката. В едната си ръка държеше клипборд, другата вдигна лениво за поздрав — явно познаваше колата на „Сироко Пауър“. Пристъпи напред, когато Тъкър свали стъклото.
— Добър вечер, момчета — поздрави гардът, после се стъписа, защото видя, че в купето седят непознати.
— Този път не сме само момчета — поправи го Тъкър с усмивка и посочи с палец Джейн. Двамата бяха с работните дрехи, които бяха намерили във фургона. — Това е Пам. Аз съм Пит. Ние сме новият екип.
Джейн махна на мъжа и му се усмихна приветливо.
Преди гардът да има възможност да види както трябва, Тъкър вдигна пред очите му баджовете за идентификация. Гардът ги погледна бегло, после провери клипборда си. Челото му се сбърчи, защото не откри имената им в списъка на служителите на „Сироко Пауър“, работещи в базата.