Тъкър очакваше това. Въздъхна.
— Крис и Адам приключиха смяната си вчера. — Това бяха имената на двамата инженери от фургона. — Сега е наш ред, с Пам, да се пържим в тигана. Месец и половина. Чух, че утре щяло да е адска жега.
Гардът кимна и върна баджовете.
— А сега можеш да замръзнеш.
Джейн сбута Тъкър с лакът.
— Не се ли радваш, че те накарах да вземеш по-дебелите спални чували?
— Все пак не ни трябва цялото оборудване за къмпинг за едната нощ. — Тъкър се обърна към гарда и поклати глава. — Ако питаш жена ми, трябваше да дойдем с караваната.
Тъкър бе забелязал брачната халка на пръста на гарда и реши, че малко съчувствие между съпрузи може да изглади нещата. На физиономията на човека за миг се появи разбираща усмивка, после тя отново стана непроницаема.
Тъкър се прокашля.
— Планът ни е да спим в палатката в най-далечния край на обекта и да се местим насам. Трябва да се справим с голямата жега утре.
— И ще видим звездите — добави Джейн замечтано. — Чувала съм, че тук са прекрасни нощем.
Гардът кимна, после каза:
— Добре, но трябва да проверя колата ви. Свалете задното стъкло и отворете задната врата.
Тъкър кимна и натисна съответните бутони. Вратата отзад се отвори и се вдигна. Гардът освети с фенерче задната седалка и купчината багаж върху нея. Тъкър сдържа дъха си, молеше се Франк и Каин да не се размърдат. Накрая гардът се изправи и отиде отзад. Фенерчето му освети багажното отделение.
Там беше Рекс.
Тъкър не си бе дал труд да го крие. Надяваше се дронът да отвлече вниманието от криещите се в купето.
— Какво е това? — попита гардът.
Джейн се обърна назад и се усмихна.
— Мой е. Има радар, който прониква под земята. Така проучваме терена в дълбочина. Заради това ни изпратиха с Пит. Генераторът изпраща сферични вълни, които дифузират в базалта и ми дават представа за…
Гардът вдигна ръка, за да прекъсне задаващата се лекция.
— Ясно.
Тъкър подкрепи версията им с още технически подробности:
— От Управление на земята се безпокоят да не би местните карстови залежи от гипс да пострадат от работите ни. Знаеш какви са бюрократите.
Гардът се засмя.
— На мен ли го казваш?! — Вдигна ръка и затвори задната врата. Върна се отпред и се наведе към прозореца.
— Добре, можете да продължавате.
— Благодаря — отвърна Тъкър, доволен, че всичко бе минало гладко.
Обаче това не беше всичко.
— След малко ще активирам джипиес устройството ви. — Гардът посочи жабката. — Не излизайте от четирийсеткилометровия периметър, разрешен на „Сироко“. Ако излезете, ще си навлечете сериозни неприятности.
Тъкър кимна, сякаш имаше намерение да се съобрази.
— И се пазете от змиите — предупреди гардът.
Джейн мушна ръка в ръката на Тъкър и каза закачливо:
— Май тогава ще е по-добре да спим в един спален чувал…
Гардът се засмя.
— Хитра жена имаш.
„Не знаеш и половината“.
Махна на гарда и подкара по пътя към тъмната пустиня. Джейн задържа ръката му по-дълго, отколкото налагаше ситуацията, но той не възрази. Не можеше да пренебрегне чувствата си, когато се преструваше на неин съпруг, да не мисли за докосването ѝ, за блясъка в очите, за усмивката. Всичко това можеше да е реалност — при други обстоятелства.
След малко Франк най-после се обади, с глас заглушен от купчината багаж:
— За какво джипиес устройство спомена онзи?
Тъкър чу шумоленето на багажа, когато Франк се измъкна от скривалището си. Каин го последва. Джейн отвори жабката и надникна вътре. Видя мигаща кехлибарена светлинка, която очерта джипиес устройство с логото на Департамента по отбраната.
— Можеш ли да го спреш? — попита Тъкър, като се обърна към Франк отзад.
Франк се надигна и огледа устройството над рамото на Джейн.
— Може би, но не мисля, че трябва да рискуваме. Обзалагам се, че е защитено срещу непозволена намеса.
Джейн извади картата, която Тъкър бе откъснал от стената, и почна да я изучава.
— Това означава, че имаме електронна каишка, дълга четирийсет километра. Ако се отдалечим повече, ще долетят мъже с черни хеликоптери и ще ни подгонят.
Тъкър се обърна към Франк.
— На какво разстояние във вътрешността са комуникационните маркери, които Рекс засече от централата на „Танджънт“?